Клайв Къслър - Възкръсналите

— Значи остават лобитата на защитниците на околната среда и онези членове на Сената и Конгреса, които искат да спасят бобрите — подметна сърдито Мачовски.

Зейл се наведе над масата и размаха молив в ръка.

— Техните протести ще бъдат пометени от шума, който ще вдигне обществото, когато недостигът на петрол и високите цени станат болезнено високи и ударят право в целта. Ние вече имаме достатъчно брой гласове, за да открием нови петролни залежи от Аляска до Флорида през главата и протестите на екозащитниците. Американското и канадското правителства нямат друг избор, освен да разрешат проучвателните ни операции да имат достъп и до федерални земи за сондиране в райони, където геолозите са открили богати резерви.

— Да не би да забравим, че правителството само си изкопа гроба, след като започна да разработва стратегическия петролен резерв. Те „бъркаха“ в него още пет пъти, докато остана толкова, колкото да задоволят страната с нужното гориво за не повече от три седмици.

По челото на Мачовски се появи дълбока бръчка.

— Цялата работа беше политически задействана шега. Нашите рафинерии вече работят с пълна пара. Не се постигна нищо друго, освен че се накара лековерната общественост да си мисли, че правителството й прави услуга.

Сали Морс кимна и добави:

— Те като че ли несъзнателно действаха в наша полза.

Сам Райли, председателят на „Пайъниър ойл“, компания, която притежаваше огромни резерви из целия Среден запад, заговори за първи път:

— Не можехме да го планираме по-добре, дори да имахме проект за бъдещето.

— Да — съгласи се Зейл. — Комбинация от късмет и предвиждането ни да излезем на пазара — обърна се той към Дан Гудман от „Дайвърсифайд ойл рисорсис“. — Какъв е последният доклад относно нашата операция за нефтоносни шисти в западно Колорадо?

Гудман, бивш армейски генерал, който бе оглавявал командването по горивни запаси, беше с цели десет години по-възрастен от всички около масата. Със сто и седемте си килограма, той все още притежаваше физическа сила и черен хумор.

— Поради важното технологическо постижение с шлистите, началото на операцията ни ще започне след една седмица. Всички системи и съоръжения за откриване на шлисти са изпробвани и в готовност. Мога спокойно да подчертая, че сега имаме огромен потенциален източник на петрол, въглеводороден газ и твърдо гориво, което може да надвиши количеството въглища. Изчисленият ни добив от четирийсет галона петрол на тон скала е напълно в разумните граници.

— Според теб какво количество съдържа находището? — попита Крус.

— Два трилиона барела.

Зейл го погледна.

— Колко каза?

— Два трилиона барела петрол от шлисти и това е консервативно изчисление.

— Боже мой! — измърмори Шърман. — Това е много под изчисленията върху правителствения енергиен доклад.

— Техните бяха подправени — леко намигна Гудман.

Райли се разсмя.

— Ако докараш твоята цена под петдесет долара за барел, ще извадиш всички нас от бизнеса.

— Не още. В момента смятаме, че цената ни ще се движи около шейсет долара за барел.

Моралес наклони стола си на задните му крака и постави ръце зад тила си.

— Сега единственото, което ни остава, преди да започнем операцията, е да завършим окончателно нефтопроводната система.

Зейл не отговори веднага. Той кимна на Сандра Делейдж, която натисна бутон на далечното командване и от тавана се спусна екран. Почти веднага след това екранът бе изпълнен с голяма карта на Аляска, Канада и долните четирийсет и осем щата. Няколко черни линии минаваха през националните и щатските граници от петролните рафинерии до рафинериите в големите градове.

— Дами и господа, това е нашата петролна преносна система. Шейсет хиляди километра подземен тръбопровод. Последният тръбопровод от „Пайъниър ойл“ на Сам Райли в Небраска, Уайоминг, Канзас и Дакота ще бъде поставен и готов да изпраща петрол до края на месеца.

— Да се надхитрят екозащитниците, като се прокарат тръби под земята, е блестящ ход — отбеляза Райли.

— Земекопните машини за прокарване на тръбите, дело на инженерите от „Цербер“, спомогнаха на нашия строителен екип, работейки на смени, да полага по шестнайсет километра тръби на всеки двайсет и четири часа.

— Гениален замисъл е това — каза Джизъс Моралес — да се вземе под наем земя, върху която е построена железопътна линия, и да се положат тръби покрай релсите.

— Трябва да призная, че това спести несметни милиарди от съдебни спорове и разправии с частни и общински собственици на земя — каза Зейл. — То също така ни позволи да подаваме петрол директно до всеки главен град в двете страни без ограничения или безпокойство за стриктно спазване на правителствени наредби.