Клайв Къслър - Възкръсналите

— Може ли?

Той кимна безмълвно.

— В събота, някъде около четири и половина следобед, един ултраголям кораб за превозване на суров нефт, „Пасифик каймиъра“, дълъг 490 метра и широк 70 метра, което го прави най-големият петролоносач в света, ще навлезе в залива Сан Франциско. Ще се насочи към котвеното място на нос Сан Педро, където обикновено връзва носовите си въжета и започва да разтоварва. Само че този път той няма да спре, а ще продължи към централната секция на града с пълна скорост, врязвайки се в брега при фериботната сграда на Световния търговски център. Изчислено е така, че той да навлезе близо две пресечки навътре в града, преди да спре. После зарядите ще бъдат детонирани и „Пасифик каймиъра“ и инертният му товар от шестстотин и двайсет хиляди тона нефт ще се взривят и ще разрушат цялата крайбрежна част на Сан Франциско.

— О, боже! — прошепна Сали и пребледня. — И колко хора ще загинат?

— Вероятно хиляди, тъй като това ще стане в най-натоварения час — отвърна безчувствено Крус.

— Какво значение има? — попита Зейл със студенина в гласа, сякаш беше съдебен лекар, пъхащ труп в хладилната камера на моргата. — Къде-къде повече хора са загинали във войни, които не са допринесли нищо. Нашата цел ще бъде постигната и накрая всички ние ще получим облаги. — Той стана от стола си. — Мисля, че достатъчно си поговорихме за днес. Ще продължим утре сутринта, когато ще обмислим респективните ни отношения с правителствата и ще одобрим окончателно плановете ни за следващата година.

После най-мощните петролни магнати на две държави станаха и последваха Зейл към асансьорите, с които се качиха до трапезарията на риболовната хижа, където ги очакваха готови коктейли.

Само Сали Морс от „Юкон ойл“ остана и започна да си представя ужасните страдания, на които щяха да бъдат подложени невинни мъже, жени и деца в Сан Франциско. Както седеше сама, тя дойде до заключение, което щеше да сложи край на живота й. Но тя се съвзе и напусна стаята, решена да оцелее.

Когато след заседанието водачът на джипа й спря пред самолета на компанията й, „Локхийд джетстар“, пилотът я чакаше на стълбичката.

— Готова ли сте за полета до Анкоридж, госпожо Морс?

— Има промяна в плановете. Трябва да бъда във Вашингтон за друго заседание.

— Тогава ще начертая нов план на полета — каза пилотът. — Ще отнеме само няколко минути, преди да излетим.

Когато Сали се отпусна на кожената седалка зад писалище с компютър и няколко телефона и факс, тя знаеше, че навлиза в лабиринт без изход. Никога не беше взимала решение, застрашаващо живота й. Беше много находчива жена и ръководеше операциите на „Юкон ойл“ след смъртта на съпруга й, но в такива неща тя нямаше никакъв опит. Понечи да проведе телефонен разговор, но осъзна, че съществува голяма опасност разговорът й да бъде подслушван от агентите на Зейл.

Поръча на стюарда мартини, за да подсили решението си, събу обувките си и започна да прави планове за разклащане почвата под краката на Къртис Мърлин Зейл и порочните му операции.

Пилотът на големия служебен „Боинг-727“ на Зейл седеше в пилотската кабина и четеше списание, докато чакаше работодателят му да се появи. Той погледна през челното стъкло и безцелно проследи как самолетът на „Юкон ойл“ се засили по пистата и се издигна към небето с пръснати тук-там плътни бели облаци. Продължи да го наблюдава и когато самолетът направи широк завой и се отправи на юг.

Странно, помисли си той. Очакваше пилотът да поеме по курс на север към Аляска. Той излезе от кокпита и влезе в главната кабина, спря се до един мъж, преметнал крак връз крак, който четеше „Уолстрийт джърнъл“.

— Извинете, сър, но мисля, че трябва да знаете, че самолетът на „Юкон ойл“ отлетя на юг, към Вашингтон, вместо към Аляска.

Оно Канай остави вестника настрана и се усмихна.

— Благодаря ти, че си толкова наблюдателен. Това наистина е интересна новина.

Таритаун, разположен в областта Уестчестър, щата Ню Йорк, е един от най-живописните градове в историческата долина Хъдсън. Оградените му от двете страни с дървета улици са допълнени с магазинчета от колониално време, с малки ресторанти с домашен уют и магазини, продаващи местни занаятчийски изделия. Жилищните райони са изградени от готически имения и уединени имоти в импозантен стил. Градът се слави най-много със Спящата си долина, увековечена от класическата творба на Уошингтън Ървин „Легендата за Спящата долина“.