— Сигурно е било шок за Магнус и хората, като са се завърнали и видели посечени семействата и приятелите си.
Уензди кимна.
— Можем само да предполагаме. Но след това дошъл техният ред. Легендата описва голяма битка с дивите мъже с блестящи глави, които убили хиляди индианци, преди да умре и последният им човек.
— Доста потискаща история — измърмори Кели.
Уензди разпери ръце.
— Кой може да каже дали е вярна, или не.
— Звучи странно, че не са открити никакви следи от селището — отбеляза Пит.
— Легендата говори, че индианците, изпаднали в разбираем гняв, разрушили и опожарили всяка следа от селището на новозаселниците, като унищожили всичко над земята и нищо не останало за по-късните археологически проучвания.
— Споменавало ли се е за пещера?
— Единственото, което знам, е за руническите скални надписи, намерени от доктор Еган.
Пит само гледаше Уензди и мълчаливо го чакаше да продължи.
Уензди го разбра.
— Има обаче няколко необясними обстоятелства. Например един значителен преход, наблюдаван в долината Хъдсън, започнал около 1000 година от нашата ера. Жителите изведнъж открили земеделието и започнали да отглеждат свои собствени зеленчуци, фермерството станало източник на прехрана заедно с ловуването, риболова и брането на плодове. Горе-долу по същото време те започнали да укрепват селата си с камъни и вертикални трупи, подсилени със земни насипи. Построили също продълговати колиби с платформи за спане, вградени в стените, нещо, което в по-ранни времена никога не били правили.
— Значи намеквате, че викингите им показали как да отглеждат земеделски култури и да строят здрави къщи. И след голямата битка индианците започнали да изграждат укрепления за защита в случай на ново масирано нападение от чужденци.
— Аз съм реалист, господин Пит — каза Уензди. — Нищо не намеквам. Това, което ви разказвам, е древно предание и хипотеза. Докато не се открият абсолютни доказателства, които да кажат нещо повече от руническите надписи върху камъни, чиято автентичност е потвърдена без съмнения от страна на повечето археолози, ние можем да приемаме разказите само като легенди и митове и като нищо друго.
— Сигурна съм, че баща ми е открил доказателство за съществуване на викингско селище — вметна тихо Кели. — Но той умря, преди да разкрие проучванията си, а освен това не можем да намерим неговите записки или дневници.
— Искрено се надявам да имате успех — призна честно Уензди. — И на мен повече от всичко ми се иска да вярвам, че долината Хъдсън е била посещавана и обитавана шестстотин години преди испанците и холандците. Може да бъде забавно да се пренапишат историческите книги.
Пит стана, наведе се над бюрото и подаде ръка на доктор Уензди.
— Благодарим ви, докторе. Признателни сме ви, че ни отделихте от времето си.
— Няма защо, беше ми приятно. — Той се усмихна на Кели. — Моля ви, уведомете ме, ако откриете нещо.
— Още един въпрос.
— Да?
— Има ли други викингски артефакти освен споменатите от ранните изследователи?
Уензди се замисли за миг.
— Сещам се за съобщение за един фермер, който намерил стара ръждясала верижна ризница през двайсетте години на по-миналия век, но не знам нито какво е станало с нея, нито дали някой учен я е изследвал.
— Още веднъж ви благодаря.
Те се сбогуваха с Уензди, напуснаха кабинета му и тръгнаха към паркинга. Тъмни облаци се струпваха и подсказваха, че само след минути щеше да плисне дъжд. Стигнаха до колата и се качиха в мига, в който паднаха първите капки. Настроението им беше унило, когато Джордино пъхна ключа в ключалката за запалването и го завъртя.
— Татко откри селището — заяви уверено Кели. — Знам го.
— Проблемът ми е — каза Джордино, — че не мога да направя връзка между селище и пещера. Струва ми се, че не е имало нито селище, нито пещера.
— Макар че следите от селище са заличени, сигурен съм, че има пещера, която съществува до ден-днешен — каза Пит.
— Ще ми се да знаех къде — каза Кели замислено. — Джош и аз така и не я намерихме.
— Индианците вероятно са запечатали входа й — предположи Джордино.
Кели се загледа замечтано през прозореца в дърветата, ограждащи паркинга.
— В такъв случай никога няма да я открием.
— Предлагам да започнем да търсим от реката под стръмните скали — подметна уверено Пит. — Да се открие пещера в скала под земята е напълно възможно чрез хидроакустична станция със страничен обзор. Можем да вземем лодка на НЮМА и датчик и да се приготвим да тръгнем още вдругиден.
Читать дальше