— Въпросът е Зейл да не знае.
Сали разпери ръце в знак на съжаление.
— Но той знае.
Лорън я погледна скептично.
— Как е научил? Разследването се провежда в пълна тайна.
— Къртис Мърлин Зейл похарчи над пет милиарда долари, за да купи всеки във Вашингтон, от когото може да има облага. Повече от сто сенатори и представители са в малкия му джоб наред с чиновници от всяко министерство, включително правосъдното.
— Можете ли да ми назовете имена? — попита настоятелно Лорън.
Лицето на Сали доби почти сатанинско изражение. Тя извади от чантата си дискета.
— Всички са тук. Двеста и единайсет имена. Не мога да ви кажа какви суми са им платени или кога. Но се натъкнах случайно на запечатана папка, попаднала у мен по погрешка, предназначена за Сандра Делейдж, администратор по вътрешните работи на картела. След като я фотокопирах, я запечатах отново и я препратих на Сандра. Имах късмет, че тя не ме заподозря, когато се позамислих за участието си в безумния план на Зейл и „Цербер“, и не изрази никакво съмнение.
— Можете ли да ми кажете някои от имената?
— Ами например на двама лидери и трима високопоставени служители в Белия дом.
— А конгресмен Ленард Стърджис?
— И той е в списъка.
— И аз имах съмнения за него — призна с гняв Лорън. — А президентът?
Сали поклати глава.
— Доколкото знам, той не иска да има нищо общо със Зейл. Президентът не е съвършен, но е разбрал достатъчно за петролния магнат, за да не знае, че е гнил като престоял три месеца товар от плодове.
Лорън и Сали разговаряха докъм три часа сутринта. Лорън се ужаси, когато Сали й разказа за плана на Зейл да взриви супертанкер в пристанището на Сан Франциско. Тя пъхна дискетата в компютъра си и разпечата съдържанието й, чийто обем достигна размера на малък ръкопис на книга. После двете жени скриха дискетата и разпечатаните копия в сейф, който Лорън бе вградила в пода на гаража си под един шкаф, използван за склад.
— Можете да пренощувате тук, но после ще трябва да ви намеря безопасно място, където да се настаните, докато трае разследването. Научи ли Зейл, че ще надуете свирката за коварния му план, той ще направи всичко възможно да ви запуши устата.
— „Да ми запуши устата“… Хубав синоним на „убийство“.
— Те вече се опитаха да измъчват Кели Еган, дъщерята на доктор Еган, заради формулата за масло.
— И успяха ли?
— Не, спасили са я, преди приятелчетата на Зейл — вайпърите — да изтръгнат признанията й.
— Ще ми се да се запозная с нея.
— Ще можете. Тя живееше при мен, но след като Зейл ни видя заедно на вечеря онази вечер, трябваше и нея да скрия другаде.
— Тръгнах само с една пътна чанта. Взех си малко козметика, бижута и няколко чифта бельо.
Лорън измери с поглед Сали от главата до петите и кимна.
— Ние сме горе-долу еднакви на ръст. Можете да ползвате каквото намерите за подходящо от гардероба ми.
— Ще бъда най-щастливата жена, когато тази мръсна работа приключи.
— Нали разбирате, че като постъпвате така, ще бъдете принудена да свидетелствате пред съда и моята комисия по разследване.
— Съзнавам последствията — заяви тържествено Сали.
Лорън обви с ръка раменете й.
— Още веднъж ще го кажа: вие сте много смела жена.
— Това е един от малкото случаи, когато поставям добрите намерения пред амбицията си.
— Възхищавам ви се — каза искрено Лорън.
— Къде искате да се крия от утре нататък?
— Тъй като Зейл има много „къртици“ в Министерството на правосъдието, не мисля, че ще е разумно да ви настаня в правителствена тайна квартира. — Лорън се усмихна дяволито. — Имам приятел, който може да ви приюти в един стар самолетен хангар, обезопасен с по-сигурна охранителна система от тази на Форт Нокс 7 7 Забранен военен район в щата Кентъки, където се съхранява федералният златен резерв на САЩ от 1936 г. — Б.пр.
. Името му е Дърк Пит.
— Може ли да му се вярва?
Лорън се разсмя.
— Мила, ако старият гръцки философ Диоген продължаваше да търси честен човек, той щеше да приключи пътуването си пред вратата на Дърк.
След като Кели слезе от самолета във Вашингтон, тя бе отведена до фургон без отличителни знаци, който я закара до градската къща на Лорън в Арлингтън. Пит и Джордино, които я бяха изпратили, се качиха в колата на НЮМА „Линкълн навигейтър“ и се отпуснаха на задната седалка, докато шофьорът ги караше към Ландровър, Мериленд. След двайсетина минути колата сви по Арина Драйв и влезе в паркинга на „Федекс фийлд“, стадиона на вашингтонския футболен отбор „Редскинс“. Построено през 1997 година, съоръжението разполагаше с широки, удобни седалки за 80 116 запалянковци. Ресторантите в крайните зони предлагаха разнообразие от етнически кухни. Двата огромни видеоекрана за повторения и четирите табла за отчитане на резултатите предоставяха възможност на запалянковците да следят всяка подробност от играта.
Читать дальше