Линкълнът се спусна в подземния паркинг за важни личности и спря пред врата, охранявана от двама пазачи в бойно облекло и с автоматични пушки. Те сравниха лицата на Пит и Джордино със снимките, получени от охранителната служба към НЮМА, и тогава ги пропуснаха да продължат по дълъг коридор, който беше под седалките на стадиона.
— Четвъртата врата вляво, господа — упъти ги единият от пазачите.
— Не ти ли се стори, че са въоръжени като за ядрена атака? — попита Джордино приятеля си.
— Като го знам какъв е адмиралът, сигурно има основателна причина — отвърна Пит.
Те стигнаха вратата, пред която стоеше друг въоръжен охранител. Той само ги огледа набързо, после им отвори вратата и отстъпи встрани.
— Мислех, че Студената война приключи преди години — отново измърмори Джордино.
Двамата бяха леко изненадани, като видяха, че са попаднали в съблекалнята на гостуващите футболни играчи. Няколко души вече седяха в кабинета на футболното ръководство. Там беше Лорън със Сали Морс. Адмирал Сандекър, Руди Гън и Хирам Йегър представляваха НЮМА. Пит разпозна адмирал Еймос Доувър от бреговата охрана, капитан Уорън Гарнет от морската пехота и командир Майлс Джейкъбс, ветеран от операциите на военноморските „тюлени“. Той и Джордино бяха работили с всекиго от тях в миналото.
Единственият му непознат беше висок мъж с набиваща се в очите приятна външност, каквато обикновено се очакваше да има един капитан на туристически кораб. Като допълнение към образа му на мореплавател беше черната превръзка на лявото му око. На възраст мъжът изглеждаше към шейсет години.
Пит мигом избута настрани в съзнанието си непознатия, докато се поздравяваше с колегите си от НЮМА, и се ръкува с военните, които познаваше от минали съвместни операции. Доувър, огромен като мечка човек, беше работил с Пит и Джордино при една дълбоководна операция, а с Гарнет и Джейкъбс — на Антарктида, когато Пит и Джордино се бяха появили навреме със сноукруизера на адмирал Бърд и хората му, за да им помогнат в една битка, която те бяха на път да загубят. Едва след като си размени няколко шеги и закачки с всеки тях, Пит върна отново вниманието си към мъжа с черната превръзка.
— Дърк — каза Сандекър, — позволи ми да ти представя Уес Рейдър, стар приятел от военния флот. С него служихме заедно в Балтийско море, като наблюдавахме руските подводници, отправящи се към Атлантическия океан. Уес е заместник-директор в Министерството на правосъдието и ще координира всички дейности откъм законовата им страна.
Въпроси се надигнаха в задната част на съзнанието на Пит, но той изчака да дойде подходящият момент, за да ги постави. Ако беше сам, щеше да прегърне Лорън и да я целуне дръзко по устните. Но това беше делова среща, а тя беше член на Конгреса, затова той само леко й се поклони и се ръкува с нея.
— Радвам се да те видя отново, конгресмен Лорън.
— Аз също — отвърна Лорън с лукави пламъчета в очите, после се обърна към Сали. — Това е човекът, за когото ти говорих. Сали Морс, запознай се с Дърк Пит.
Сали погледна дълбоко в матовозелените очи на Пит и видя онова, което повечето жени виждаха при запознанството си с него — човек, на когото можеше да се разчита.
— Чувала съм много за вас.
След бърз поглед към Лорън Пит се усмихна на Сали.
— Надявам се източникът ви да не е преувеличил прекалено много.
— Ако нямате нищо против — прекъсна ги Сандекър, — настанете се удобно, за да се заловим за работа. — Той седна, извади една от огромните си пури, но в знак на уважение към жените не я запали. Въпреки че можеше да го направи, без някоя от тях да възрази. Жените дори може би щяха да предпочетат аромата на пура пред миризмата на пот, която все още изпълваше въздуха на съблекалнята след последния футболен мач.
— Господа, както вече всички знаете, мадам Морс е председателка на „Юкон ойл къмпъни“. Тя ще ви разкаже за огромната заплаха за националната ни сигурност и гражданите на страната ни, която засяга всички нас — каза той и се обърна към Сали. — Сцената е ваша.
— Извинявай, че те прекъсвам, адмирале — обади се Рейдър, — но не разбирам защо си играем тия игрички на безопасност. Срещата ни в съблекалня на футболен стадион ми се струва някак доста крайна мярка.
— Ще получиш отговор на въпроса си още щом мадам Морс направи изложението си — и кимна на Сали. — Моля, започвайте.
През следващите два часа Сали ги запозна подробно с грандиозния план на Къртис Мърлин Зейл да създаде петролен монопол и да се сдобие с несметно богатство, като диктува условия на американското правителство.
Читать дальше