Когато свърши, в стаята се възцари тежка атмосфера на неверие. Най-накрая заговори Уес Рейдър.
— Сигурна ли сте, че това, което ни разказахте, е истина?
— Всяка дума — заяви категорично Сали.
Рейдър се обърна към Сандекър:
— Тази заплаха не се отнася единствено за хората, които сме тук. Трябва незабавно да уведомим и другите. Като начало — президента, лидерите на партиите в Конгреса, Комитета на началник-щабовете, моя шеф на правосъдното министерство…
— Не можем да го направим — отвърна Сандекър и раздаде копия, съдържащи имената на членовете на Конгреса, служители в управленията, хора от Министерството на правосъдието и близки помощници на президента в Белия дом. — И ето причината за тези мерки за безопасност — обърна се той към Рейдър. — Имената на хората, които държиш в ръцете си, са били подкупени от „Цербер“ и Къртис Мърлин Зейл.
— Невъзможно! — възкликна Рейдър, докато четеше списъка. — Това не може да не е документирано.
— Парите са изплащани чрез презокеански компании, притежавани от други компании, собственост на „Цербер“ — поясни Сали. — Всички суми са в офшорни банкови сметки и на Министерството на правосъдието ще са му нужни години, за да ги проследи.
— Как е възможно един човек да поквари цяла система?
Лорън отговори вместо Сали:
— Членовете на Конгреса, които не могат да устоят на подкупите от Зейл, не са от богатите хора. Те може и да не продават идеалите и етиката си за милион долара, но десет-двайсет милиона им са предостатъчни. Онези, които падат в капана на Зейл, нямат представа докъде се простира неговата мрежа. Засега, благодарение на Сали, ние сме единствените извън кръга на „Цербер“, които знаем за огромното влияние на Зейл сред правителството.
— Не забравяйте и уважаваните журналисти от медиите — добави Сали. — Онези, които са изцяло под влиянието му, могат да преиначават новините в негова полза. Ако не го направят, той ги заплашва, че ще ги разкрие и след като доверието в тях изчезне, те ще бъдат изритани на улицата.
Рейдър поклати глава.
— Все още не мога да повярвам, че е възможно само един-единствен мъж да е отговорен, колкото и богат да е той.
— Той не действа сам. Зад Зейл стоят най-могъщите петролни барони в Съединените щати и Канада. Не всички пари идват от „Цербер“.
— „Юкон ойл“ също ли?
— „Юкон ойл“ също — призна Сали. — Аз съм не по-малко виновна от другите, че се поддадох на магията на Зейл.
— Ти изкупи вината си, като дойде при нас — отбеляза Лорън, стискайки ръката на Сали.
— Защо аз съм тук? — попита Рейдър. — Аз съм едва третият по важност в правосъдното министерство.
— Както видя, името ти не е в списъка, а преките ти началници са в него — отговори Сандекър. — Познавам теб и жена ти от години. Знам, че си почтен човек, който не може да бъде купен.
— Сигурно са правили опити — подметна Лорън.
Рейдър вдигна поглед към тавана, опитвайки да си спомни. После кимна.
— Да, преди две години. Разхождах кокер шпаньола си близо до дома си, когато една непозната жена… да, беше жена… тръгна до мен и ме заговори.
Сали се усмихна.
— С пепеляворуса коса, сини очи, около метър и седемдесет и пет висока, на килограми около шейсет. Хубава жена, с непринудено държание.
— Съвсем точно описание.
— Казва се Сандра Делейдж. Тя е главната администраторка на Зейл.
— Направо ли ти предложи пари? — попита Сандекър.
— О, не, не беше чак толкова груба — отвърна Рейдър. — Доколкото си спомням, започна със заобикалки. Какво съм щял да направя, ако спечеля от лотария, дали ми харесвала работата ми, дали били оценявани усилията ми. Ако съм можел да живея другаде освен във Вашингтон, кое място съм щял да избера. Очевидно пропаднах на изпита. Тя ме изостави на едно кръстовище и се качи в една минаваща кола, която спря за нея. Повече никой не ми е задавал подобни въпроси.
— От теб зависи да засилиш топката. Зейл и неговите приятелчета в картела на „Цербер“ трябва да бъдат спрени и предадени на правосъдието — каза Сандекър. — Ние сме изправени пред национален скандал с неизмерими пропорции.
— Откъде да почнем? — попита Рейдър. — Ако списъкът с подкупени служители на мадам Морс е верен, не мога просто да вляза в кабинета на главния прокурор и да съобщя, че го арестувам за взимане на подкуп.
— Направите ли го — вметна Лорън, — отборът на Зейл от убийци от „Вайпър“ ще се погрижи трупът ви да бъде намерен в река Потомак.
Сандекър кимна на Хирам Йегър, който отвори голям кашон и започна да раздава на всекиго прошнурован свитък документи, дебел няколко сантиметра.
Читать дальше