Йегър не сметна това за забавно. Макс неведнъж го бе въвличала в неприятности, като се вмъкваше някъде, където й беше забранил. Пит обаче не се сдържа и се разсмя.
— Съжалявал ли си някога, че не си създал Макс от мъжки пол?
Йегър имаше вид на човек в смокинг, паднал в канавка.
— Имаш късмет — рече той, — че си ерген. А аз трябва да се сражавам не само с Макс, но и със съпруга и две дъщери тийнейджърки вкъщи.
— Не го съзнаваш, Хирам, но си човек за завиждане.
— Лесно ти е да го кажеш. Никога не си допускал жена в живота си.
— Вярно е — призна замислен Пит. — Точно това никога не съм допускал.
Пит нямаше представа, че дните му на самотно ергенуване бяха временно прекратени. Той се върна в хангара си и видя, че лукавото старче Сандекър беше изпратил охранителен отряд да патрулира наоколо, в безлюдната част на летището. Той не постави под съмнение грижата на адмирала за неговата безопасност. Колкото и да не чувстваше, че има нужда от такива мерки, въпреки отправените му от Зейл заплахи, все пак беше благодарен. Истинската причина обаче му стана ясна едва когато влезе в хангара и се качи в апартамента си.
От стереоуредбата му се носеше лека музика вместо предпочитания от него съвременен джаз. После долови аромата на кафе и уханието на жена. Надникна в кухнята и видя Сали Морс да разбърква съдържанието на няколко тенджери върху печката. Беше боса, с деколтирана рокля без ръкави.
Кой те е канил? Кой ти каза, че можеш да се настаняваш в моя собственост, сякаш е твоя? Кой те е пропуснал през охранителните системи? Всички тези въпроси запрепускаха в съзнанието му, но като морски инженер с добри обноски, той просто каза:
— Здравей, какво има за вечеря?
— „Бьоф Строганов“ — отговори Сали, като се обърна и му се усмихна. — Обичаш ли го?
— Едно от любимите ми ястия.
По разсеяното изражение на лицето му тя разбра, че той не е очаквал да я свари тук.
— Лорън Смит реши, че тук ще съм в по-голяма безопасност. Особено след като адмирал Сандекър постави охранителен пояс около хангара ти.
Получил отговор на въпросите си, Пит отвори шкафчето с напитки и си наля една чаша.
— Лорън ми каза, че пиеш текила, затова си позволих да направя „маргарити“. Надявам се, нямаш нищо против.
Въпреки че Пит предпочиташе да пие скъпата си текила само с лед, няколко капки сок от зелен лимон и сол на ръба на чашата, пропорцията на коктейла му хареса. Макар че този коктейл става по-хубав с по-евтина текила. Според него беше престъпление да се разреждат висококачествени твърди напитки със сладки. Той погледна отчаяно преполовената бутилка „Хуан Хулио силвър“ — качествена текила от сто процента синя агава. Но за да се покаже любезен, похвали Сали за вкуса на питието и се запъти към спалнята си, за да използва банята и да се преоблече в удобни къси панталони и памучна фланелка.
Спалнята му изглеждаше така, сякаш бомба бе избухнала в нея. Обувки и най-различни женски атрибути бяха разхвърляни по лакирания дървен под. Шишенца с лак за нокти и разни гримове бяха струпани върху тоалетката и нощните шкафчета. Защо жените винаги пускат дрехите си на пода, зачуди се той наум. Мъжете поне ги мятат върху стол. Той не можеше да повярва, че една-единствена жена може да създаде такъв хаос. В този момент чу глас да тананика в банята му.
Вратата беше притворена и той я побутна леко с крак. Кели стоеше пред полузамъгленото от пара огледало, загърнала тялото си с голяма хавлиена кърпа, а главата си — с друга, по-малка, и се гримираше. Забеляза празния поглед на Пит в огледалото и му се усмихна мило.
— Добре дошъл! Надявам се Сали и аз да не нарушаваме начина ти на живот.
— И на теб ли препоръчаха да останеш тук? — попита той.
— Лорън смята, че тук е по-безопасно за мен, отколкото при нея. На правителствените тайни квартири не можело да се разчита, тъй като Зейл имал внедрени хора в Министерството на правосъдието.
— За съжаление имам само една спалня. Надявам се ти и госпожа Морс да нямате нищо против да спите на едно легло.
— Не, то нали е двойно — отвърна Кели и се обърна отново към огледалото, за да продължи да се гримира, сякаш тя и Пит живееха заедно от години, — тъй че, нямаме проблем. — След малко добави: — Извинявай, може би искаш да се изкъпеш?
— Не се тревожи — отвърна Пит с крива усмивка. — Ще си взема някои дрехи и ще се изкъпя долу, в банята за гости.
Сали излезе от кухнята и се приближи до тях.
— Май ви притеснихме.
Читать дальше