Клайв Къслър - Възкръсналите

— Ще ти бъда благодарен, Еймос, много благодарен.

Един по един те започнаха да напускат съблекалнята. Сандекър помоли Пит, Джордино и Руди Гън да останат. Преди да си тръгне, Йегър сложи ръка на рамото на Пит и му каза да се отбие в компютърната му зала в НЮМА, след като привърши тук.

Сандекър се отпусна на стола си и запали пура. Погледна Джордино раздразнително, очаквайки да го види също да запали една от специалните си пури, но Ал посрещна погледа му само с наставническа усмивка.

— По всичко личи, момчета, че сте извадени от останалата част на играта.

— Сигурен съм, че ти и Руди няма да ни оставите да седим на пейката твърде дълго — каза Пит, местейки поглед от Сандекър към Гън и обратно.

Гън нагласи очилата си.

— Изпращаме експедиция на север от Хавайските острови за изследване и проучване на широко разпространената смърт сред коралите. Искаме Ал да оглави разследването.

— А аз? — попита Пит.

— Надявам се да си запазил зимното си облекло от проекта „Атлантида“ — обади се Сандекър и направи гримаса. — Ще се върнеш на Антарктида, за да се опиташ да проникнеш през леда в широкото езеро, за което учените предполагат, че се намира под ледена покривка.

Израз на несъгласие премина по лицето на Пит.

— Разбира се, че ще се подчиня на нарежданията ти, адмирале, без да възразя. Но най-почтително те моля да дадеш на Ал и мен пет дни, за да изясним загадката около доктор Елмор Еган.

— Да продължите да търсите тайната му лаборатория ли?

— Нима знаеш?

— Имам си източници.

Кели, предположи мислено Пит. Старият дявол се правеше на съчувстващ чичо, докато я е закрилял от гангстерите на Зейл. Тя сигурно му е казала за тяхното търсене на материали за викингите и за загадъчната легенда за потъналата пещера.

— Силно вярвам, че е въпрос на национална сигурност да открием върху какво е работил доктор Еган до смъртта си, преди Зейл да ни е изпреварил.

Сандекър погледна Гън.

— Какво мислиш, Руди? Да им дадем ли на тия негодници пет дни да гонят вятъра?

Гън погледна над очилата си Пит и Джордино като лисица, наблюдаваща два койота.

— Мисля, че можем да се покажем великодушни, адмирале. Така и така, ще ни трябват най-малко пет дни, за да довършим оборудването и снабдяването на изследователските кораби, определени за проекта.

Сандекър изпусна кълбо синкав ароматен дим.

— Добре тогава. Руди ще ви информира къде и кога да се явите на борда на изследователския кораб. — После той смекчи грубия си тон и додаде: — Пожелавам ви късмет в търсенето. Аз също съм любопитен какво се е въртяло във въображението на доктор Еган.

Йегър седеше отпуснат на стола пред клавиатурата си с изпружени напред крака и разговаряше с Макс, когато Пит влезе при него.

— Искаше да дойда тук, Хирам.

— Да. — Йегър стана и извади коженото куфарче на Еган от един шкаф. — Идваш тъкмо навреме за поредния номер.

— Какъв номер?

— Изчакай само още три минути.

— Не те разбирам.

— На всеки четирийсет и осем часа, точно в един и петнайсет следобед, това куфарче прави фокуси.

— Пълни се с масло — предположи колебливо Пит.

— Точно така. — Йегър отвори куфарчето и направи като фокусник няколко кръга с дланта си над празната вътрешност. После го затвори и щракна закопчалките. Загледа стрелката за секундите на ръчния си часовник и започна да брои. След това каза: — Да перифразираме изтърканото клише: „Сега не го виждаш, сега го виждаш“. — Той внимателно откопча и отвори капака. Вътрешността беше пълна до два сантиметра под горния ръб.

— Знам, че не правиш черни магии — каза Пит, — тъй като същото нещо стана с Ал и мене, след като Кели ми даде куфарчето на борда на „Дийп инкаунтър“.

— Трябва да има някакъв номер или илюзия — каза объркан Йегър.

— Не е илюзия — възрази Пит. — Съвсем истинско е. — Той потопи пръст в маслото и го размаза с палец. — Като че ли няма триене. Мисля, че това е супермаслото на доктор Еган.

— Милиондоларовият въпрос е: откъде идва?

— Макс не го ли разгада? — попита Пит, отмествайки поглед към холографното изображение.

— Съжалявам, Дърк — отвърна Макс, — но и аз съм не по-малко озадачена от теб. Въртят ми се няколко предположения, които бих искала да проследя, ако Хирам не ме изключи, като си тръгне тази вечер.

— Стига само да обещаеш да не влизаш в поверителни или частни обекти.

— Ще се постарая да съм послушна. — Думите бяха изречени ясно, но в тона се долавяше нещо премълчано.