Клайв Къслър - Възкръсналите

— Много отдавна съм чел книгите му — каза Пит, — но си спомням, че Немо беше загадъчният мъж в „Двайсет хиляди левги под водата“ и че едва към края на „Загадъчният остров“ Верн прониква в душата на капитана.

— Глава шестнайсета — припомни му Пърлмутър. — Немо е роден син на раджа от Индия. Принц Дакар, както е бил кръстен, бил изключително надарено и интелигентно дете. Верн го описва, че после става красив младеж, несметно богат и изпълнен с омраза към англичаните, които завладели страната му. С течение на годините жаждата му за мъст повлиява на начина му на мислене, особено след като застава начело на въстание в Сепой през 1857 година. В знак на отмъщение английски агенти пленяват и убиват баща му, майка му, съпругата и двете му деца. През годините, докато тъгувал за загубата на семейството и родината си, той се отдал на изучаването на морското инженерство. На един далечен необитаем остров в Тихия океан той използвал богатството си, за да построи корабостроителница, където сътворил „Наутилус“. Верн пише, че Немо впрегнал в работа електричеството много преди Тесла и Едисън да построят техните генератори. Двигателите на подводницата я движели безкрайно, без да имало нужда от дозареждане или регенерация.

— Започвам да се питам дали Верн не е предвидил магнитохидродинамичните двигатели на доктор Еган.

— След като завършил подводния си съд — продължи Пърлмутър, — той събрал доверен екипаж и изчезнал под водата. После, през 1867 година, качил на борда трима корабокрушенци, паднали от американска военна фрегата, която той атакувал. Те записали тайното му съществуване и пътували с него под вода из света. Корабокрушенците — един професор, прислужникът му и един канадски рибар — избягали, когато „Наутилус“ била подета от силен водовъртеж и Немо изчезнал. До навършването му на шейсет години екипажът му умрял и той бил погребан в коралово гробище под водата. Останал сам с любимата си подводница, Немо прекарал последните си години в пещера под вулкан на остров Линкълн. След като спасил корабокрушенците от пиратите на острова и им помогнал да си тръгнат и отплават за дома, той умрял от естествена смърт. След това вулканът изригнал и остров Линкълн потънал под водата, погребвайки капитан Немо и изключителната му подводница „Наутилус“ в дълбините, където и до днес лежат останките им в измислената история.

— Но дали наистина е била измислена — изрече гласно размишленията си Пит, — или е била базирана на истинска?

— Никога няма да ме убедиш, че Немо е бил нещо повече от плод на въображението на Верн — отвърна Пърлмутър с тих авторитетен глас.

Известно време Пит не проговори. Той не се заблуждаваше. Просто преследваше сенки.

— Ако знаех само какво е открил доктор Еган за викингите и капитан Немо — рече той най-накрая.

Пърлмутър въздъхна търпеливо.

— Не виждам връзка между две толкова различни теми.

— Еган е бил фанатик и към двете. Не знам защо, но не мога да не чувствам, че те са свързани една с друга.

— Съмнявам се той да е открил някакви неизвестни досега факти и по едната, и по другата тема. Не и нещо, което вече да не е вписано в летописите.

— Сейнт Джулиан, ти си истински циник.

— Аз съм историк и не вписвам хронологически, нито публикувам нещо, което не мога да документирам.

— Приятно ти прекарване сред прашните архиви — подметна весело Пит.

— Нищо не ме въодушевява повече от това да открия нов поглед върху историята на някой забравен бордов дневник или писмо. Освен, разбира се, вкуса на добро вино. Или на вкусно ястие, приготвено от голям готвач.

— Разбира се — усмихна се Пит на себе си, представяйки си едрото тяло на Пърлмутър, което беше пряк резултат от прекомерно хранене и пиене.

— Ще ти се обадя веднага щом попадна на нещо интересно.

— Благодаря ти. — Пит остави слушалката на мястото й и в този момент Сали Морс му извика от балкона, че вечерята е готова. Той също й подвикна, че идва, но не излезе веднага от пулмановия вагон.

Сега, когато му бе отнета ролята в операцията за прекратяване дейността на Къртис Мърлин Зейл, на смъртоносната организация „Вайпърс“ и на картела „Цербер“, Пит се чувстваше изгубен, без посока. Не беше в характера му да стои със скръстени ръце и да наблюдава отстрани. Беше излязъл от пътя и сега ужасно му се искаше да беше завил по-рано и да беше поел по онзи, който бе подминал.

Кабинетите на „Цербер“ във Вашингтон се намираха в просторно имение, построено за заможен сенатор от Калифорния през 1910 година. Разположено върху десет акра земя в покрайнините на Бетезда и заобиколено от висок тухлен зид, обрасъл с пълзящо растение, превърнатото в административна сграда имение нямаше спартански кабинети за инженерите, учените или геолозите на корпорацията. Четирите етажа с разкошни апартаменти бяха предназначени за корпоративни адвокати, политически анализатори, високопоставени лобисти и влиятелни бивши сенатори и конгресмени, които до един работеха за затягане хватката на Зейл около правителството на Съединените щати.