Клайв Къслър - Възкръсналите

— А какво ще кажете за компании, които извличат петрол от разни места в света и го докарват до нашите пристанища и рафинерии? — попита Лорън. — Ако техният поток към Съединените щати се пресече, има вероятност те да фалират.

Зейл не се показа нито за миг притеснен.

— Те просто ще трябва да продадат продукцията си на други страни.

Въпросите получиха отговорите си. По всичко личеше, забеляза Лорън, че Зейл с нищо не може да бъде сплашен. Той знаеше много добре, че трима-четирима членове от комисията са негови хора и затова чувстваше, че владее положението. Като се изключеха няколкото крадешком хвърлени погледа към ръчния си часовник, той изглеждаше напълно спокоен.

Лорън също поглеждаше често към стенния часовник. Улавяше се, че й е трудно да не мисли за бедствието, което щеше да сполети Сан Франциско, и се запита в себе си дали бреговата охрана и специалните части ще могат да го предотвратят навреме. Особено я обезсърчаваше фактът, че не може да заяви на Зейл, че знае какво крои и да го обвини предварително в опит да извърши масово убийство.

Морската повърхност се вълнуваше и движеше във вид на безкрайна формация. По нея „зайчета“ нямаше и браздите на надигащите се вълни приличаха на браздите на разорана нива. Странна тишина се беше слегнала над водната шир. Лека мъгла над вълните приглушаваше всеки звук от неспокойната вода и звездите, клонящи към западния хоризонт, едва се виждаха. Светлините на Сан Франциско блещукаха като кремав облак на фона на тъмното небе на изток.

Беше един час преди зазоряване, когато катерът на бреговата охрана „Хюрън“, плаващ на пълен ход, пресрещна огромния супертанкер „Пасифик троуджън“ на двайсет морски мили от Голдън Гейт. Два хеликоптера на бреговата охрана надвиснаха над огромния кораб, придружени от последното допълнение към базовата морска пехота — хеликоптера „Гошок“, превозващ капитан Гарнет и неговия разузнавателен отряд от 30 морски пехотинци. Бърз, брониран патрулен катер на сухопътните войски следваше танкера зад кърмата му. На борда му бяха капитан трети ранг Майлс Джейкъбс и неговият отряд от „тюлени“ от ВВС, готови да изстрелят абордажните куки, закачени за стълби, върху широката палуба на танкера.

Вицеадмирал Еймос Доувър, който щеше да ръководи абордажната операция, стоеше изправен с бинокъл пред очите си.

— Много е голям. Дълъг е колкото футболно игрище.

— Да, това е свръхогромен танкер за суров нефт — отбеляза капитанът на катера на бреговата охрана, Бък Комптън. През двайсет и трите си години служба Комптън беше обиколил света като корабоводител на катери, като извършваше спасителни акции в бурни морета или спираше кораби, които превозваха незаконни емигранти или наркотици.

— Нямаше да знам, че осемдесет процента от масата му е под водолинията му. Според техническите му характеристики той може да превозва над шестстотин хиляди тона петрол.

— Не ми се ще да съм в радиус от десет мили от него, когато товарът му от петрол се взриви.

— По-добре да се взриви тук, отколкото в Сан Франциско.

— Капитанът му не прави никакви опити да се спотаи в залива — каза тихо Доувър. — Всичките му светлини, от носа до кърмата, са включени. Като че ли иска да демонстрира присъствието си — каза той и свали бинокъла си. — Странно е, че известява пристигането си толкова очебийно.

Както оглеждаше танкера, Комптън ясно видя как корабният готвач изхвърли куп зеле в морето, което накара чайки да се стрелнат към водата, разпенвана от огромния корпус.

— Плаши ме този кораб — отбеляза той.

Доувър се обърна към радиста си, който стоеше наблизо с преносима радиостанция, включена към високоговорителя на мостика.

— Свържи се с нашите хеликоптери и ги питай дали забелязват някакви враждебни действия.

Радистът изпълни нареждането и зачака отговор. След малко по високоговорителя се разнесе глас:

— Адмирал Доувър, тук лейтенант Хукър от Преследвач номер едно. Освен моряците, които, както се вижда, проверяват тръбните фитинги, и корабния готвач, палубата изглежда пуста.

— А кормилната рубка? — попита Доувър.

Съобщението бе предадено и отговорът дойде бързо.

— Крилото на мостика е празно. Доколкото мога да видя през прозорците на мостика, вътре има двама офицери на вахта.

— Предай наблюденията си на капитан Гарнет и капитан Джейкъбс и им кажи да бъдат в готовност. Ще спра танкера.

— Той има екипаж от петнайсет офицера и трийсет матроса — поясни Комптън, гледайки компютърните данни за танкера. — С английска регистрация е. Това означава, че ще се надигне огромна врява, ако се качим без съответното разрешение на кораб, плаващ под чужд флаг.