Клайв Къслър - Възкръсналите

— Сигналът ви е абсурден. Откъде е дошъл?

— От много високопоставен служител на една от петролните компании на „Цербер“.

— Какво общо има „Цербер“ в случая? „Пасифик троуджън“ принадлежи на английската корабоплавателна компания „Берик“. Ние превозваме петролни и химически продукти за голям брой чуждестранни клиенти от цял свят.

— Чий петрол превозвате сега? — попита Доувър.

— На „Зандак ойл“ в Индонезия.

— Откога „Берик“ превозва петрол за „Зандак“?

— Повече от двайсет години.

— Докладва Първи отряд — намеси се гласът на Гарнет по радиостанцията на Доувър.

— Адмирал Доувър слуша.

— Не намираме никакви следи от взривни устройства в машинното отделение, нито в кърмовата надстройка.

— Добре — отвърна Доувър. — Идете да помогнете на капитан Джейкъбс. Той има да покрива много по-голяма територия.

Цял час мина, докато ядосаният капитан Уолш крачеше насам-натам из мостика, тъй като знаеше, че с всяка изминала минута закъснение компанията му губеше хиляди долари.

Капитан Комптън се прехвърли от „Хюрън“ на танкера и също се качи на мостика.

— Преливам от нетърпение — усмихна се той. — Надявам се да нямате нищо против идването ми да видя как вървят нещата тук.

— Не вървят — отвърна отчаяният Доувър. — Засега няма и следа от взривни вещества или детониращи устройства. Капитанът и екипажът не се държат като хора, тръгнали на самоубийствена мисия. Започвам да се опасявам, че сме били изиграни.

Двайсет минути по-късно Джейкъбс докладва:

— Корабът е чист, адмирале. Никъде не открихме следи от взривни материали.

— Е, видяхте ли! — избухна Уолш. — Нали ви казах! Вие сте луди.

Доувър нямаше никакво намерение да успокоява ядосания капитан на танкера. Той започваше да натрупва огромни съмнения относно искреността на Сали Морс. Но в същото време почувства и дълбоко облекчение от факта, че корабът няма никакво намерение да взриви половината Сан Франциско.

— Извинете, че нахлухме така и ви забавихме — обърна се той към Уолш. — Тръгваме си.

— Бъдете сигурни, че правителството ми ще отправи протест срещу вашето — отвърна гневно Уолш. — Нямате никакво законно право да спирате кораба ми и да се качвате на борда.

— Приемете моите извинения за създаденото ви неудобство — каза Доувър е искрено съжаление. После, докато двамата с Комптън излизаха от мостика, той му прошепна тихо: — Хич не ми се ще да видя лицата на всички във Вашингтон, когато ги уведомя, че са били подведени.

Пит седеше зад бюрото си и го разчистваше от документацията, свързана с работите на НЮМА, преди да отпътува за фермата на Елмор Еган в Ню Джърси, когато адмирал Сандекър нахлу в кабинета му, минавайки като хала покрай секретарката му Зери Пошински. Пит го погледна изненадан. Когато адмиралът искаше да обсъжда задачи на НЮМА, той винаги викаше директора си за специални проекти за разговор в своя кабинет. А щом идваше тук, значи нещо силно го бе обезпокоило. Устните на адмирала бяха стиснати под острата му брадичка, властните му сини очи излъчваха притеснение.

Преди Пит да каже дума, Сандекър изрече през зъби:

— Зейл ни е пратил за зелен хайвер.

— Моля? — попита объркан Пит.

— „Пасифик троуджън“ дойде празен. Адмирал Доувър току-що докладва. На борда на танкера няма никакви взривни вещества. Корабът бил чист, капитанът и екипажът изглеждали напълно невинни, по нищо не личало, че се готвят да разрушат крайморската част на Сан Франциско. Или сме били изпързаляни, или Сали Морс е халюцинирала.

— Аз вярвам на Сали. Според мен по-скоро сме били изпързаляни.

— С каква цел?

Пит се замисли, преди да отговори.

— Зейл е хитър като чакал. Една от вероятностите е, че е напълнил главата на Сали с измислена история, знаейки, че тя е склонна на измяна и ще предупреди правителството. Използвал е старият номер на магьосника, който размахва едната ръка, за да отвлече вниманието на публиката, докато с другата извършва трика си — заяви той и заби поглед в Сандекър. — Мисля, че той крие друго бедствие в ръкава си.

— Добре. Ще се съглася с теб, но докъде води това?

— Разчитам на Хирам Йегър и Макс да дадат отговора — отвърна Пит, като стана, заобиколи бюрото и се отправи към вратата.

Йегър изучаваше страниците на презокеанските банкови сметки, в чиито компютризирани архиви Макс бе проникнала, докато проследяваше незаконните възнаграждения и подкупи на близо хиляда членове на американското правителство. Общата сума беше астрономическа.