Клайв Къслър - Възкръсналите

— Това е проблем на Вашингтон. Ние изпълняваме стриктните заповеди да се качим на борда му.

— Поне докато ти и аз излезем от затруднение.

— Хайде, каяк, изпълни си задълженията.

Комптън взе предавателя от ръцете на радиста.

— До капитана на „Пасифик троуджън“. Говори капитанът на катера на бреговата охрана „Хюрън“. За къде плавате?

Капитанът на супертанкера, който се намираше в кормилната рубка, докато корабът му се приближаваше до американския бряг, отговори почти веднага.

— Тук капитан Дон Уолш. На път сме към офшорните нефтени съоръжения край нос Сан Педро.

— Точно такъв отговор очаквах — измърмори под носа си Доувър. — Кажи му да легне на дрейф.

Комптън кимна.

— Капитан Уолш, тук капитан Комптън. Моля, легнете на дрейф, за да се качим на борда за проверка.

— Толкова ли е необходимо? — попита Уолш. — Спирането ни ще струва на компанията загуба на време и пари и ще наруши графика ни.

— Моля, подчинете се — настоя Комптън с авторитетен глас.

— Корабът плава дълбоко във водата — отбеляза Доувър. — Сигурно танковете му са препълнени с петрол.

Капитан Уолш не потвърди нищо, но след минута Доувър и Комптън видяха, че дирята на танкера, която оставяха гребните му винтове, започна да намалява. Носът му продължи да прави пяна, но и двамата мъже знаеха, че спирачният път на плавателен съд с такава огромна маса не е по-къс от една миля.

— Нареди на капитан Джейкъбс и капитан Гарнет да се качат на борда му с техните ударни групи.

Комптън погледна Доувър с почуда.

— Не искаш ли да изпратим абордажна група от „Хюрън“?

— Ония там са по-добре екипирани за съпротива от нашите момчета — отвърна Доувър.

Комптън подаде командата и заедно с Доувър застана да наблюдава как пилотът спусна хеликоптера на морската пехота над кърмата на супертанкера и мина с тупкащите му лопати над надстройката, стараейки се да не закачи радарната мачта и димохода. После увисна във въздуха за минута, докато Гарет огледа палубата за някакви признаци на враждебност. Като се увери, че огромната палуба е чиста, той направи знак с ръка на пилота да кацне на открито място на палубата пред надстройката.

Ниско долу във водата патрулният катер на Джейкъбс се доближи до корпуса непосредствено зад кърмата. От пневматична пушка бяха изстреляни абордажни куки, които се забиха във фалшбордовете. „Тюлените“ бързо се покатериха по въжените стълби и се пръснаха из палубата, придвижвайки се към главната надстройка с приготвени за стрелба оръжия. Освен един изплашен матрос друг признак на живот наоколо нямаше.

Няколко мъже, под командата на Джейкъбс, намериха велосипеди, използвани от моряците и ги яхнаха, за да патрулират огромната палуба и тунелите с петролните танкове, за да търсят взривни вещества. Гарнет раздели мъжете си, като част от тях прати долу, в машинното отделение, а другите поведе към кърмовата надстройка. След като постави под охрана екипажа, продължи с останалите към кормилната рубка. Когато Гарнет стъпи на мостика, капитан Уолш се втурна към него с изписано по лицето му възмущение.

— Какво значи всичко това? — попита той. — Вие не сте от бреговата охрана.

Гарнет не го удостои с внимание и заговори по портативната си радиостанция.

— Адмирал Доувър, тук Първи отряд. Жилищните помещения на екипажа и кормилната рубка са под наш контрол.

— Капитан Джейкъбс? — прозвуча гласа на Доувър. — Докладвайте за Втори отряд.

— Все още ни остава да покрием пространство — отговори Джейкъбс. — Но в отсеците за течни товари, които проверихме, няма никакви взривни вещества.

Доувър се обърна към Комптън.

— И аз се качвам.

Една лодка беше спусната във водата и адмирал Доувър тръгна с нея към танкера, откъдето хората на Гарнет бяха спуснали задбордната стълба на пилота на хеликоптера. Доувър се качи на палубата и се запъти направо към мостика, където завари вбесения Уолш.

Капитанът на „Пасифик троуджън“ не скри изненадата си, че вижда адмирал от бреговата охрана на кораба си.

— Настоявам да узная какво става, по дяволите? — почти кресна Уолш на Доувър.

— Получихме сигнал, че корабът ви превозва взривни вещества — отвърна Доувър. — Затова правим рутинна проверка, за да установим истината.

— Взривни вещества! — избухна Уолш. — Да не сте полудели? Та това е петролоносач! Никой разумен човек не би качил взривни вещества на борда му.

— Точно това смятаме да установим — отвърна спокойно Доувър.