Клайв Къслър - Възкръсналите

Пит заговори бавно:

— Екипажът на кораба няма да допусне качване на борда, както стана с „Пасифик троуджън“. Обзалагам се, че Оно Канай е възложил на групата си от вайпъри да се разпорежда на кораба. Зейл никога няма да повери такава задача на аматьори.

Сандекър погледна отново часовника си.

— Имаме четири и половина часа, преди корабът да навлезе по река Хъдсън откъм Манхатън. Ще съобщя на адмирал Доувър какво сме открили и ще му кажа да предупреди бреговата охрана в района на Ню Йорк да предприемат акция за пресичане на пътя му.

— Би трябвало да уведомите също и дивизията по борба с тероризма на щата Ню Йорк — предложи Макс. — Те тренират и провеждат практически упражнения именно за такава вероятност.

— Благодаря ти, Макс — каза Сандекър, развълнуван от компютърното творение на Йегър. Дотогава той гледаше на Макс като на тежест върху бюджета на НЮМА, но сега разбра, че тя си заслужаваше всеки цент, дори и повече. — Ще се погрижа и за това.

— Ще повикам и Ал. Като използваме новия реактивен самолет със завъртащо се крило на НЮМА, „Акуеъриъс“, ще стигнем до пристана на НЮМА в Ню Йорк до час.

— Какво смятате да правите, като стигнете там? — попита Макс.

Пит я погледна така, сякаш тя питаше Дан Марино дали знае как да подава футболна топка.

— Как какво? Ще попречим на „Монгол инвейдър“ да разруши половината от Манхатън.

Всеки, който видеше танкера за втечнен природен газ, щеше да се изпълни с огромен скептицизъм, тъй като щеше да му е трудно да повярва, че такъв уродлив на вид кораб ще е в състояние да прекосява океани. „Монгол инвейдър“, с осемте си топчести танка, стърчащи от горната половина на корпуса му, беше най-големият от танкерите за втечнен природен газ, строен някога. Сега, докато пореше развълнуваното море по курс, право към входа на пристанището на Ню Йорк, той изглеждаше така, сякаш беше предназначен за всичко друго, но не и да плава по вода. Напълно утилитарен и боядисан в кирпичено кафяв цвят, той сигурно беше най-грозният от всички кораби, спуснати на вода.

Архитектите му го бяха проектирали да вмества, поддържа и предпазва осемте си огромни алуминиево изолирани сферични товарни танка, които точно сега бяха пълни с течен пропан, за чието съхраняване беше необходима температура около минус 150 градуса. Но на това плаване от Кувейт температурата бе повишавана постепенно само до шест градуса под опасното ниво.

„Монгол инвейдър“, тази плаваща бомба с потенциал да разруши долната половина на остров Манхатън, плаваше през бурните вълни със скорост 25 възела, произведена от големите й бронзови гребни винтове, като подводният му вълнорез изхвърляше настрани водни завеси с измамна лекота.

Ята чайки се спускаха и кръжаха над него, но долавяйки нещо заплашително в излъчването му, те не издаваха звук, което беше необичайно за тях, и бързо отлитаха надалеч.

За разлика от „Пасифик троуджън“ на „Монгол инвейдър“ не се виждаха никакви членове на екипажа, които да проверяват танковете или да вървят по дългите пътеки между заоблените им покриви. Те оставаха скрити на бойните си постове. Само петнайсетина от тях бяха пръснати из кораба. Четирима работеха на пулта в командната рубка, петима — в машинното отделение, а останалите шестима бяха въоръжени с преносими ракетни комплекси с възможност да потопят и най-големия катер на бреговата охрана или да свалят всякакъв самолет, в случай че ги атакува. Вайпърите бяха съвсем наясно с цената на бездушната бдителност. Те бяха сигурни, че са способни лесно да отблъснат всеки опит на абордаж от страна на професионалистите от специалните части, към които повечето от тях бяха принадлежали навремето. Те изобщо не се съмняваха, че могат да предотвратят всеки опит да бъдат възпрепятствани, преди корабът да е навлязъл до покрайнините на града. А веднъж минат ли под моста на пролива Верацано, щеше да е все едно дали командващият операцията по преграждане на пътя им ще рискува да възпламени масивно огнено кълбо, или не.

Надвесен над леерното ограждане на дясното крило на мостика, Оно Канай гледаше в заплашителните тъмни облаци, които се носеха по навъсеното небе. Той беше сигурен, че никоя военна сила, готова да се опълчи срещу тях, нямаше да повярва, че петнайсетимата мъже, които не бяха фанатични терористи, а просто добре платени наемни убийци, ще са готови да извършат самоубийство заради техния работодател. Това не беше филм с Джеймс Бонд. И той се усмихна под мустак. Само онези на борда на кораба знаеха за подводницата, закачена за корпуса на трийсет метра пред кормилото и двата гребни винта. Веднъж корабът обърнеше ли към бреговата ивица на Манхатън, Канай и групата му от вайпъри щяха да се качат на скритата подводница и да се спуснат бързо в дълбоки води, за да се спасят от изригналото огнено кълбо.