Клайв Къслър - Възкръсналите

Предназначен да побира единайсет пътника и екипаж, предоставяйки им пълен разкош, „кораловият скитник“ беше най-големият модел от сериите „Оушън дайвър“, построени в корабостроителницата „Меридиан“ в Масачузетс. С водоизместимост 400 тона, подводният съд беше проектиран да работи на дълбочина 366 метра с далечина на плаване 200 морски мили.

Капитан Джими Флет слезе по стълбите от палубата и тръгна по кея към Пит с протегната ръка. Той беше нисък и набит, с лице, червенеещо от любовта му към шотландското уиски, но сините му очи бяха успели по някакъв начин да се запазят ясни и блестящи. Кожата на ръцете му не беше силно почерняла, както можеше да се очаква от човек, преплавал многократно топлите и окъпани от слънце морета. Флет беше прекарал по-голямата част от живота си на кораби по Северно море и беше добил суровия и як вид на рибар, който винаги се връщаше вкъщи с улов въпреки бурното море. Не една и две силни бури го бяха връхлитали, но той бе оцелявал след всяка.

Флет стисна ръката на Пит така, че за малко да я направи на пихтия.

— Дърк, откога не сме били заедно на палуба и не сме пили уиски?

— От осемдесет и осма, на „Арвър III“.

— Когато търсехме „Бонъм Ричард“ — спомни си Флет с изненадващо мек глас. — Но май не го намерихме, нали?

— Не, но се натъкнахме на руски шпионски траулер, потънал по време на щорм.

— Да, помня. Британските военноморски сили ни заповядаха да забравим, че сме го виждали. Винаги съм мислил, че те се гмурнаха към него часове след като ние им дадохме координатите му.

Пит се обърна към Джордино.

— Ал, запознай се с Джими Флет, добър мой приятел от минали години.

— Приятно ми е — каза Джордино. — Дърк често ми е говорил за вас.

— Едва ли с много добро, предполагам — разсмя се Джими, докато стискаше до счупване ръката му и получи в отговор същото.

— Май си се изнежил, щом си станал шкипер на луксозни лодки? — подметна добродушно Пит, като кимна към подводната яхта.

— Аз съм моряк, който предпочита повърхността. Нищо под водата не привлича интереса ми.

— Тогава защо го правиш?

— Заплащането е добро, работата лесна. Вече остарявам и не мога да се преборвам с природните стихии както някога.

— Поиска ли разрешение от шефовете ти да я използваме? — попита Пит.

— Те не са въодушевени от идеята. Тя все още е на подводни изпитания и не е получила сертификат. Щом премине през всички формалности, по график трябва да отплавам за Монте Карло, където новите собственици смятат да я отдават на чартър на заможни европейци.

— Изпаднали сме в изключително критично положение.

Флет се вгледа в зелените очи на Пит.

— За какво искаш да я използваш? По телефона ми каза само, че НЮМА желае да я наеме.

— Смятаме да я използваме като торпедна лодка.

Флет погледна Пит така, сякаш виждаше как сивото му вещество изтича през едното ухо.

— Разбирам — промълви той, — торпедна лодка. И кой кораб смятате да изпратите на дъното?

— Един танкер за втечнен природен газ.

Сега вече Флет можеше да си представи как сивото вещество на Пит започва да изтича и от другото му ухо.

— Ами ако откажа да изпълня молбата ти?

— В такъв случай ще поемеш вината за повече от петстотин хиляди жертви.

Флет мигом схвана за какво става дума.

— Този танкер… да не би терористи да планират да го взривят?

— Не терористи в точния смисъл, а група престъпници, които възнамеряват да го врежат в брега близо до Световния търговски център и после да запалят леснозапалимия газ.

Не последваха повече никакви въпроси, никакво колебание, никакви възражения от страна на Флет. Той каза само:

— Тъй като „Уондърър“ не е снабден с торпедни тръби, значи си намислил нещо друго.

— Чувал ли си за конфедеративната подводница „Хънли“?

— Да.

— Ще използваме страница от историята — каза Пит със самоуверена усмивка, а в това време Джордино започна да разтоварва един фургон, паркиран на кея.

Двайсет минути по-късно тримата мъже монтираха дълга тръба, която щеше да играе ролята на метален прът, стърчащ девет метра от носа на плавателния съд. После закрепиха други две тръби за палубата под разположената на по-високо ниво кабина. Без да губят повече и минута, те се качиха на подводницата и Флет веднага задейства големите дизелови турбинни двигатели със свръхпълнене. На носа Джордино се зае да прилепи магнитни касетъчни снаряди за краищата на двата допълнителни метални пръта. На единия, вече монтиран, имаше 45-килограмов пластичен подводен заряд, завързан в края за детонатор.