Клайв Къслър - Възкръсналите

Той се върна на мостика, кръстоса ръце пред гърдите си и обходи с поглед курса, който бе начертал на картата с червена линия. Тя минаваше покрай нос Рокауей, нос Нортън при Сейгейт и продължаваше под моста Верацано, който свързваше Бруклин и остров Статън. Оттам се качваше към средата на Горния залив и оттатък Статуята на свободата и остров Елис. След като минеше покрай парка Батъри, червената линия правеше остър десен завой навътре в брега и свършваше в основата на небостъргачите на Световния търговски център.

Той разкърши мускулестите си рамене и зае поза, удобна за препускащата маса на кораба под краката си. „Монгол инвейдър“ нямаше да бъде спрян, не можеше да бъде спрян, преди да постигне целта си. Той щеше да бъде помнен хиляди години с това, че бе спомогнал за най-злокобния погром срещу Съединените щати, причинен от човешка ръка.

Канай погледна през ветроотбойника на мостика и се загледа в автомобилите, движещи се по моста над водата, добила сиво-зелен цвят от тъмните облаци. Цветните им каросерии прелитаха като насекоми. После видя на приборите на таблото, че бръснещият вятър със скорост двайсет възела духаше откъм югоизток. Още по-добре, помисли си той, така убийственият обхват на огненото кълбо ще се разшири.

През ума му изобщо не мина и мисъл, че ще бъдат овъглени хиляди хора. Канай беше лишен от всякакви чувства. Имаше имунизация срещу смъртта и не би се поколебал да застане лице в лице с нея, когато дойдеше неговият ред.

Първият му помощник Хармън Кери, суров на вид особняк, с татуировки по целите си ръце, излезе на мостика. Той взе бинокъл и се вгледа в един товарен кораб, минаващ от лявата им страна на път за открито море.

— Още малко остава — каза той с подчертана нотка на задоволство в гласа. — Гадна изненада чака американците.

— Едва ли ще им е изненада — смънка Канай, — ако вече са разбрали, че „Пасифик троуджън“ е бил само за заблуда.

— Мислиш ли, че им е светнало за операцията?

— Зейл тепърва ще трябва да им излезе с безупречен план — заяви решително Канай. — Неочакваните и непредвидените обстоятелства ни държаха далече от цялостния успех. Всичко, което постигнахме дотук, беше свършено добре. Но някой, а може би и повече хора в американското правителство са събрали две и две. Петчасовото закъснение поради проблеми с генератора ни излезе доста солено. Вместо да бяхме пристигнали неочаквано по същото време, когато на „Пасифик троуджън“ беше извършен абордаж и под прикритието на тъмнината точно преди зазоряване, сега може да бъдем изправени пред всякакъв вид тяхна атака. И бъди сигурен, че този път те ще бъдат много добре подготвени.

— Чакам с нетърпение да видя как се овъглява и стопява Статуята на свободата — подметна Кери с лукава усмивка.

Кърмчията, който стоеше зад приборното табло, съобщи:

— Остават ни четирийсет минути до моста.

Канай вдигна поглед и загледа бавно приближаващия се отвор на моста.

— Ако не се опитат да ни спрат много скоро, друга възможност няма да имат.

Адмирал Доувър се беше качил на борда на военноморски изтребител от военноморската база „Аламида“ на западното крайбрежие петнайсет минути след полученото от Сандекър потресаващо предупреждение за опасност. Пилотът му бе поискал аварийно кацане между някои от кацащите пътнически реактивни самолети на международното летище „Кенеди“. Оттам хеликоптер на нюйоркското полицейско управление го превози до базата на бреговата охрана в Санди Хук, където два 33-метрови патрулни катера го чакаха да пристигне, за да пресрещне „Монгол инвейдър“.

Той влезе в заседателната зала на базата със стиснати от гняв и отчаяние юмруци. Насилваше се да мисли спокойно. Не можеше да си позволи да бъде изигран от номера на Зейл или да обвини умозаключителните си способности, че е пропуснал нещо, което, при закъснялата си преценка за случилото се, изглеждаше толкова очебийно. Не разполагаше с нищо солидно, върху което да стъпи, за да проведе друга операция на пресрещане на танкера, а само догадки, но въпреки това беше решен да действа. Ако „Монгол инвейдър“ се окажеше поредната фалшива тревога, нямаше да бъде от значение. Те щяха да продължат да търсят, докато не попаднат на точния кораб.

Вървейки към челното място на заседателната маса, Доувър кимна мълчаливо за поздрав на десетимата мъже и двете жени, събрани в залата. И без да губи време за празни приказки, попита:

— Полицията изпрати ли въздушни патрули да кръжат над кораба?