Клайв Къслър - Възкръсналите

Полицейският капитан, който стоеше до стената, кимна.

— Да, имаме един хеликоптер на мястото, както се разбрахме. Пилотът съобщава, че танкерът плава на пълен ход към пристанището.

Доувър въздъхна от облекчение, но сдържано. Ако този щеше да е истинският кораб, готвещ се да разруши долен Манхатън, то той трябваше да бъде спрян.

— Господа, всички вие сте уведомени по телефона и факса от адмирал Сандекър във Вашингтон и знаете какво да очаквате. Ако танкерът не може да бъде принуден да обърне, той трябва да бъде потопен.

Командир от бреговата охрана се обади:

— Сър, ако стреляме в танковете му, ще предизвикаме огромна експлозия. Твърде е възможно цялата флотилия от катери, както и пилотите в полицейските патрулни хеликоптери да бъдат засегнати от огненото кълбо.

— По-добре да загинат хиляда, отколкото милиони — отвърна рязко Доувър. — Но при никакви обстоятелства не бива да стреляте пред кърмовата надстройка. Ако екипажът откаже да се подчини, тогава няма да ни остане друг избор, освен да дадем сигнал на американските военноморски изтребители да разрушат кораба с ракети „въздух-земя“. В такъв случай всеки ще бъде предупреден навреме да отдалечи на възможно най-безопасно разстояние от „Монгол инвейдър“ плавателните си съдове преди взрива.

— Каква е вероятността да извършим абордаж, да обезвредим екипажа и детониращите устройства? — попита един полицай.

— Слаби, ако танкерът не спре, а навлезе на пълен ход в пристанището. За нещастие на военните части, които имахме в Сан Франциско, беше наредено да се оттеглят и върнат по постовете си, когато разбрахме, че сме попаднали на грешен кораб. Нямахме време да ги свикаме отново или да докараме навреме със самолет нови части. Знам, че нюйоркските антитерористични групи за бързо реагиране са обучени за точно такива извънредни положения, но не искам да ги въвеждам в бой, докато не се уверя, че екипажът ще окаже съпротива. — Той замълча и огледа едно по едно лицата на присъстващите. — Ако още не знаете, максималната температура на пламъка във въздуха от пропан е три хиляди и шестстотин градуса по Фаренхайт 8 8 1982 градуса по Целзий. — Б.пр. .

Един от двамата капитани на противопожарните катери от нюйоркското пристанище вдигна ръка.

— Адмирале, нека да добавя, че ако товарът на танкера бъде възпламенен, в резултат на взрива количеството пропан в него може да възпроизведе огнено кълбо с диаметър над три хиляди метра.

— Още по-основателна причина за нас да спрем танкера, преди да се е доближил до града — отвърна троснато Доувър. — Други въпроси? — И тъй като такива нямаше, той продължи: — В такъв случай предлагам да предприемем операцията. Времето ни изтича.

Доувър напусна заседанието и отиде направо на пристана, откъдето се качи по трапа на катера на бреговата охрана „Уилям Шей“. Обзе го дълбоко мрачно предчувствие. Ако „Монгол инвейдър“ откажеше на тяхната група да се качи на борда му, а военноморските изтребители не успееха да го изпратят на дъното, преди да е постигнал целта си, времето за евакуация на Манхатън беше съвсем недостатъчно. За нещастие по това време на деня улиците и сградите щяха да са пълни с хора. Щетите и жертвите щяха да са огромни, ако се допуснеше танкерът за ВПГ да експлодира.

Единствената друга мисъл, която му мина през ума, беше, че Дърк Пит и Ал Джордино щяха в последна сметка да се включат в операцията по пресрещането на танкера. Но Доувър не виждаше никакви следи от тях. Зачуди се какво ли ги е забавило, че не присъстваха на заседанието, макар това да нямаше кой знае какво значение. Доувър се усъмни, че може би са изразили критични забележки по повод операцията.

Слънцето се опитваше да пробие облаците, когато „Уилям Шей“ и катерът от същия клас „Тимоти Фърм“ вдигнаха котви и потеглиха да преградят пътя на „Монгол инвейдър“ и смъртоносния му товар от газ пропан.

— За първи път виждам такава подводница — отбеляза Джордино, оглеждайки гладкия плавателен съд, който приличаше повече на луксозна яхта, отколкото на подводна лодка.

Пит стоеше на кея на залива Шийпсхед, на юг от Бруклин, и се възхищаваше на дългия 26 метра морски съд, чиято външност по стил се доближаваше до тази на елегантна моторница. Джордино имаше право — над водолинията подводницата приличаше на всяка друга скъпа яхта. Единствените външни разлики бяха под водата. Големите кръгли илюминатори в предната част на корпуса бяха подобни, но по-малки от тези на „Голдън марлин“.