Клайв Къслър - Възкръсналите

— Ще се справя — каза Пит и започна да пълни един сак с дрехи и принадлежности. — А вие, дами, се чувствайте като у дома си.

От сухия му тон Сали и Кели разбраха, че Пит не е особено въодушевен от натрапването им.

— Няма да ти се пречкаме — обеща Кели.

— Не ме разбирайте погрешно — каза Пит, усетил смущението им. — Вие не сте първите, които са се нанасяли тук и са използвали леглото ми. Обожавам жените и дори обожавам любопитството им. Аз съм от старата школа, която ги издига на пиедестал, тъй че не ме смятайте за някой досаден стар мърморко. — Той млъкна и се усмихна. — Всъщност ще ми е много приятно да имам около себе си две прелестни създания като вас, които ще ми готвят и ще чистят къщата.

После той излезе от спалнята и слезе по витата стълба към циментовия под на хангара.

Сали и Кели го проследиха безмълвно с погледи. После се обърнаха, спогледаха се и избухнаха в смях.

— Боже мой! — възкликна Сали. — Ама той истински ли е?

— Повярвай ми, този човек е голяма работа.

Пит си приготви „дом“ в железопътния вагон „Пулман“, който стоеше върху релси до едната стена на хангара. Тази реликва, с която се бе сдобил от една спасителна операция в река Хъдсън преди няколко години, той използваше като жилище за гости, когато познати и приятели оставаха да нощуват при него. Джордино също често пренощуваше тук, когато искаше да вземе акъла на някоя от орляка си от приятелки. Жените намираха луксозния античен железопътен вагон за много екзотично място за прекарване на романтични вечери.

Пит тъкмо излезе от кабинковия душ и започна да се бръсне, когато вътрешният телефон във вагона иззвъня. Той вдигна слушалката и каза само:

— Ало!

— Дърк! — избоботи гласът на Сейнт Джулиан Пърлмутър в ухото му. — Как си, момчето ми?

— Добре съм, Сейнт Джулиан. А ти?

— Имам новини от Амиен, Франция. Прекарах деня в разговори с изследователите на Жул Верн. Утре имам среща с доктор Пол Ереу, президента на Общество „Жул Верн“. Той любезно ми разреши да се поровя в архивите на Обществото, които се намират в къщата, където Верн е живял и писал до смъртта си през 1905 година. Верн е бил удивителен човек, казвам ти. Не го знаех. Истински ясновидец. Той, разбира се, поставя основите на жанра „научна фантастика“, но освен това и предвижда полетите до луната, подводници, които могат да обикалят земното кълбо под вода, слънчевото отопление, ескалаторите и движещите се пътеки, триизмерните холографни изображения… Представяш ли си, той пръв говори за всичко това! И още: предвидил е, че астероиди и комети ще се блъснат в Земята и ще причинят огромна разруха.

— Попадна ли на нови разкрития за капитан Немо и „Наутилус“?

— Не, нищо повече от онова, което е описал в „Двайсет хиляди левги под водата“ и „Тайнственият остров“.

— Последният е продължението, нали? В него се разказва какво става с Немо след потъването на „Наутилус“ във водовъртеж край норвежкия бряг.

— Да. „Двайсет хиляди левги под водата“ излиза през 1869 година във вид на поредица в списание. „Тайнственият остров“, публикуван през 1875 година, разказва историята и биографията на Немо. От онова, което научих от изследванията на доктор Еган върху творчеството на Верн, си направих извода, че той като че ли е бил пленен от автора, създал образа на Немо и подводницата му. Еган трябва да е вярвал, че Верн е имал изключително богато въображение. Според мен Еган е мислел, че Верн е сътворил историята на базата на действително съществувал човек.

— Ще знам повече след няколко дни — каза Пърлмутър. — Но не храни големи надежди. Разказите на Жул Верн, колкото и изключително умно да са написани, са все пак измислица. Капитан Немо може и да е бил един от най-великите образи в литературата, но в действителност той не е бил нищо повече от предшественика на побъркания учен, стремящ се настоятелно да отмъщава за минали неправди. Благородният гений се проваля.

— И все пак — настоя Пит, — за Верн да създаде техническо чудо като „Наутилус“, представяйки си го в собственото си съзнание, е направо невероятно. Освен ако Жул Верн не е бил Леонардо да Винчи на своето време, той трябва да е получавал технически съвети, надхвърлящи далече всичко онова, което се е смятало за реално осъществено през 1869 година.

— Като от истинския капитан Немо ли например? — попита цинично Пърлмутър.

— Или някой като неговия инженерен гений — отвърна сериозно Пит.

— Ти не признаваш истинския гений — каза Пърлмутър. — Може и да събера някои нови сведения от архивите, но не залагам на това какъв ще е резултатът.