Клайв Къслър - Възкръсналите

Джордино включи на първа скорост и тъкмо излизаше от района на паркинга, когато клетъчният му телефон иззвъня.

— Джордино. — Той замълча и след малко рече: — Един момент, адмирале. Той е тук. — Джордино подаде телефона на седналия на задната седалка Пит. — Сандекър е.

— Да, адмирале — каза Пит и следващите три минути остана безмълвен, само слушаше. Накрая каза: — Да, сър. Тръгваме. — Той върна телефона на Джордино. — Иска ни да се върнем във Вашингтон възможно най-бързо.

— Проблем ли има?

— По-скоро спешен случай.

— Каза ли за какво става дума? — попита Кели.

— Изглежда, че Къртис Мърлин Зейл и приятелчетата му от „Цербер“ са на път да предизвикат бедствие, много по-тежко от това с „Емърълд долфин“.

8 август 2003 г.

Вашингтон, окръг Колумбия

Конгресменката Лорън Смит се чувстваше така, сякаш е вързана за кон, който я влачи през пустиня. Въпреки че директорите на „Цербер“ бяха призовани да се явят пред оглавяваната от нея комисия по разследване на незаконни пазарни дейности, те така и не дойдоха. Вместо това изпратиха цяла армия адвокати на корпорацията в качеството им на техни представители, които спуснаха непроницаема димна завеса върху цялата процедура.

— Тактика на празни приказки за печелене на време — измърмори тя под носа си и удари чукчето в знак на прекратяване изслушванията до сутринта на следващия ден. — Цяла сутрин ги гледаме как сервилничат.

Тя седеше на мястото си, изпълнена с гняв и безпомощност, когато конгресменът Ленард Стърджис, демократ от Северна Дакота, се приближи до нея и сложи ръка на рамото й.

— Не се отчайвай, Лорън.

— Не мога да кажа, че ни помогна много днес — отвърна тя със строг глас. — Съгласяваше се с всичко, което изливаха върху нас, след като знаеш много добре, че говорят само лъжи и измишльотини.

— Не можеш да отречеш, че всичко, за което свидетелстваха, беше напълно законно.

— Искам да видя Къртис Мърлин Зейл изправен пред комисията заедно с целия му съвет на директорите, а не тълпа адвокати шарлатани, които размътват водата.

— Сигурен съм, че господин Зейл ще се появи, когато сметне за нужно — каза Стърджис. — Не се съмнявам, че ще го намериш за много точен човек.

Лорън му хвърли унищожителен поглед.

— Зейл най-грубо прекъсна вечерята ми онази вечер и за мен той е гнусен червей.

Стърджис свъси вежди, което не беше типично за него. По лицето му рядко липсваше усмивка. В Конгреса той беше известен като голям пацифист. На външен вид приличаше на човек, прекарал по-голямата част от живота си във ферма. Братята му продължаваха да поддържат семейната ферма в Бъфало, Северна Дакота, а той биваше непрекъснато преизбиран заради безкрайната си борба да запази фермерския начин на живот. Според Лорън обаче, той беше добре предразположен към Къртис Мърлин Зейл.

— Срещала си Зейл? — искрено се изненада той.

— Твоят „точен човек“ заплаши живота ми, ако не преустановя разследването.

— Трудно ми е да го повярвам.

— Повярвай го! — сопна му се Лорън. — И приеми съвета ми, Лио. Стой далече от „Цербер“. Те са го загазили, много са го загазили и Зейл ще бъде късметлия, ако не свърши на бесилото.

Стърджис я проследи с поглед как се отдалечава, безупречна в бежовия си туиден костюм, пристегнат в талията с колан от естествена кожа. Носеше в ръка куфарче от боядисана кожа, в тон с тоалета й. То беше нейната запазена марка.

Лорън не се върна в кабинета си. Беше късно вечерта и тя се запъти направо към колата си в подземния паркинг. Мислите й се връщаха към събитията от деня, докато си пробиваше път в натовареното движение. Четирийсет и пет минути по-късно тя стигна до дома си в Александрия. Когато спря колата и натисна дистанционното управление, за да отвори гаража си, една жена излезе от сянката и се приближи откъм страната на пътническата седалка. Лорън смъкна стъклото на прозореца без страх.

— Конгресмен Смит, простете натрапването ми, но е много важно да говоря с вас.

— Коя сте вие?

— Казвам се Сали Морс и съм председател на „Юкон ойл къмпъни“.

Лорън огледа жената, която беше облечена само с джинси и лека синя плетена памучна блуза. Умолителният й поглед изглеждаше искрен.

— Влезте в гаража.

Лорън паркира колата в гаража и затвори вратата.

— Заповядайте вътре — покани тя жената и я поведе към всекидневната. Обзавеждането беше супермодерно, като всяка отделна мебел беше изработена по поръчка.