Клайв Къслър - Възкръсналите

Пристигнаха с промеждутък от петнайсетина минути едни след други и влязоха в хижата, носейки кутиите с рибарски принадлежности и въдици. Странното беше, че никой от тях дори не удостои с поглед кея или лодките, вързани за кнехтите. Останаха вътре, но изобщо не започнаха да приготвят въдиците си. Мисията им съвсем нямаше за цел да се уединят и наслаждават на риболова.

Не се събраха и в хола с огромна каменна камина и висок таван от дървени трупи. Нямаха никакво намерение да се отпуснат и отпочинат в креслата и на канапетата, с метнати върху тях индиански тъкани покривки, сред западняшкия стил на обзавеждане, допълнен с картини от Ръсел и Ремингтън и бронзови скулптури. Вместо това заедно слязоха в просторен сутерен, отделен с масивна стоманена врата от авариен тунел, дълъг над двеста метра, който извеждаше в гората. Оттам тръгваше осемстотинметрова пътека и стигаше до открита просека, където само след минута от повикването му можеше да кацне хеликоптер. Охранителни системи с алармени сигнализации наблюдаваха пътя и площите около хижата за натрапници. Инсталацията беше замислена да изглежда обикновена и да не бие на очи, но в същото време бяха взети всички мерки срещу разузнавателно наблюдение от страна на правителствени агенти или щатската и местната полиция.

В разточително обзаведената стая около кръгла чамова заседателна маса седяха шестима мъже и две жени. Деветият човек, Къртис Мърлин Зейл, седеше в единия й край. Той раздаде на всекиго по няколко подвързани с кожа папки и се облегна назад на стола си, изчаквайки ги да се запознаят със съдържанието им.

— Постарайте се да запаметите всичко прочетено — нареди им той. — Когато утре вечер напуснем това място, всички книжа и бележки ще бъдат унищожени.

Беше от жизненоважен интерес за империята „Цербер“ стратегически заплануваната сесия да се запази в строга тайна. Присъстващите мъже и жени бяха корпоративни директори на най-големите петролни компании в Северното полукълбо и се бяха събрали да изготвят стратегия за идващите месеци. За икономистите, длъжностните лица от търговския отдел и репортерите от „Уолстрийт джърнъл“ тези гиганти на петролната индустрия ръководеха операциите на автономните корпорации само „ден за ден“ под техния независим контрол. Единствено присъстващите знаеха, че са свързани задкулисно с Къртис Мърлин Зейл и с дългите ръце на „Цербер“. Създаденият монопол не приличаше на нито един от онези в миналото. Параметрите бяха неизменни.

Петролните магнати печелеха милиарди с потайните си връзки с „Цербер“ и никой не бе заплашен да иде в затвора за престъпни търговски сделки. Въпреки че едно широкомащабно разследване от страна на Министерството на правосъдието със сигурност щеше да разкрие дейността на най-огромния след „Рокфелер и стандарт ойл“ картел, сформиран с цел да постави натясно петролния пазар, бяха взети предпазни мерки да се спре всякакво подобно разследване още преди да е започнало. Единствената истинска заплаха беше, че някой от тях можеше да се продаде и да информира правосъдното министерство за престъпните деяния на картела. Но потенциалните дезертьори или изчезваха, или загиваха при нещастни случаи веднага щом се разбереше за измяната им. Веднъж влезеше ли се вътре, бягство нямаше.

Ако рискът изглеждаше голям, очакваният резултат беше стратосферен. Тези хора нямаха нужда от особено много въображение, за да знаят, че най-крайната печалба на нечестното им рисковано начинание ще им докара в крайна сметка от милиарди до трилиони долари. Извън парите властта, която вървеше с пълния успех, можеше да се измери с крайната степен на контрол, който те бяха постигнали над правителството на Съединените щати, над неговите законотворци и изпълнителната власт.

— Всички вие знаете за предвижданията — откри заседанието Зейл. — Бързам да добавя, че това не са преднамерено скалъпени цифри. Между годините 1975 и 2000 населението на света се е увеличило с петдесет процента. Заедно с това нарасна и търсенето на суров петрол. До 2010 година общата световна петролна продукция ще достигне своя връх. Това са по-малко от седем години от днес нататък. Оттогава до 2050 година продукцията ще спадне съвсем малко спрямо днешната.

Четирийсет и шест годишният директор на „Зена ойл“ Рик Шърман, който приличаше на гимназиален учител по математика, но оглавяваше третата по големина в света петролна компания — трета само спрямо компанията майка „Цербер“ — погледна Зейл през дебелите стъкла на очилата си без рамка.