Клайв Къслър - Възкръсналите

Пит се вгледа в знаците, наподобяващи клони.

— Малко от буквите са същите като настоящата ни азбука.

— Писмото е комбинация от старогерманска руническа азбука и по-късната скандинавска руническа азбука. Първата наброява двайсет и четири руни или букви, а втората — шестнайсет. Произходът на руническото писмо се е загубил във времето. Има слаба прилика на древния гръцки език и латинския, но учените смятат, че основната руническа азбука води началото си от първи век заедно с германските култури, които са свързани с тевтонския език на онова време. Към третия век той мигрира в северните страни.

— Кое ви кара да сте сигурна, че каменните надписи не са фалшиви? — въпросът зададе Джордино, вечният скептик.

— Много причини — отвърна Марлис мило. — Първо, полицейските експерти по фалшификации изследваха няколко камъка и изразиха единодушно мнението, че гравираните надписи са правени от една и съща ръка. Всички букви са еднакви. Второ, кой ще вземе да пропътува три хиляди и петстотин километра из цялата страна, за да дълбае рунически надписи за северни изследователски експедиции, ако такива изобщо не е имало? С каква цел? Освен това, ако са фалшиви, те са направени от някого, който трябва да е владеел отлично езика и азбуката, както е удостоверено от съвременните специалисти по рунология, които не са открили никакви неправилни вариации в буквите. Трето, Бертрамският рунически камък е първият открит, според местните историци, от племето оджибве, които разказали за него на ранните заселници през 1820 година. После разказът им бил записан и от френски трапери. Звучи изключително невероятно някой друг да е гравирал камъните много преди районът да е бил населен. И накрая, четвърто: въпреки че радиовъглеродните анализи се правят само на органични материали, а не на камъни, единственият метод да се установи възрастта е да се изучи степента на ерозията върху камъка в течение на годините. По изложените на атмосферните влияния надписи и твърдостта на камъка може да се установи приблизително кога в древността са издълбани буквите. Съдейки доколко е изронен и разрушен камъкът от вятъра, дъжда и снега, те датират от периода между 1000 г. и 1150 г. от нашата ера, което е напълно приемливо.

— Намирани ли са артефакти във или около камъните? — попита пак Джордино.

— Никакви, които да са издържали на дългите години на открито.

— Не е необичайно — обади се Пит. — Малко са артефактите, намерени случайно по пътя на Коронадо, векове след неговия поход от Мексико чак до Канзас.

— Ето и въпрос за един милион долара — обърна се Джордино към Марлис. — Какво казва камъкът?

Марлис взе един компактдиск и го пусна в терминала си. След малко буквите, подсилени върху отливката от течен латекс, се появиха на екрана в пълни подробности. Бяха общо четири реда от близо 140 букви.

— Ние може никога да не постигнем съвсем точен превод — заговори тя, — но шестима рунолози оттук и от Скандинавия са на мнение, че надписите гласят следното: „Магнус Сигватсон мина по този път в годината 1035 и заяви, че правото на собственост на земите от тази страна на реката има брат му Бярни Сигватсон, вождът на нашето племе. Хелган Сигтриг убит от скрелингите“. „Скрелинги“ се превежда като „варвари“ или „мързеливи невежи“, или, на стария местен говор — „окаяни хора“. Трябва да приемем, че Сигтриг е бил убит при раздор с местни индианци, ранните предци на сиуксите и оджибвеите.

— Магнус Сигватсон. — Пит произнесе името тихо, натъртвайки на всяка сричка. — Брат на Бярни.

Марлис въздъхна замислена.

— В една сага се споменава, че Бярни Сигватсон, заедно с няколко кораба с колонисти, се отправил от Гренландия на запад. В по-късните саги пък се говори, че Сигватсон и хората му били погълнати от морето и никой повече не ги видял.

— А другите трийсет и четири камъка — попита Пит, — те какво разкриват?

— За повечето от тях се смята, че са служили за гранични обозначения. Магнус бил много амбициозен. Той обявил четвърт от територията на днешните Съединени щати за собственост на брат си Бярни и неговото племе. — Тя замълча, за да хвърли поглед на друга отливка на надпис на монитора. — Този пък гласи: „Магнус Сигватсон слезе на брега тук“.

— Къде е бил намерен този камък? — попита я Джордино.

— На нос Барк, който се издава навътре в залива Сискивит.

Пит и Джордино си размениха насмешливи погледи.

— Тези имена нищо не ни говорят — поясни Пит.