Клайв Къслър - Възкръсналите

Марлис се разсмя.

— О, извинете. Заливът Сискивит се намира в езерото Сюпириър в Уисконсин.

— А другите камъни? — обади се Кели.

— Въпросните северни хора били доста многословни, като се вземе предвид, че вероятно по-малко от четвърт от руническите камъни, гравирани от тях, са намерени и преведени. Първият и последният бяха открити край нос Краун в южната точка на езерото Чамплейн — каза тя и погледна Пит с лека усмивка. — Това е в горната част на щата Ню Йорк.

Пит й се усмихна любезно в отговор.

— Него го знам.

— Там — продължи Марлис — са намерени три камъка на различни места край Големите езера, което предполага, че северните хора са плавали по воден път на север към река Сейнт Лорънс. После те дошли по езерата до брега на залива Сискивит. След като стигнали там, според мен те са пренасяли лодките си от един водоизточник до друг, докато стигнали река Мисисипи и по нея са се отправили на юг.

— Но езерото Бертрам не е на пътя на реката — вметна Кели.

— Не е, но ние сме само на три и половина километра. Моето предположение е, че северните хора са слезли на брега и са вървели за кратко навътре в сушата, а после са продължили по течението на реката.

— И докъде са стигнали? — попита Джордино.

— Скалните надписи са намерени по лъкатушещия път през щатовете Айова, Мисури, Арканзас и Канзас. Най-далечният камък е намерен от бойскаутски отряд близо до Стърлинг, Колорадо. После ние изчислихме, че те са се върнали обратно до Мисисипи, където са били оставили лодките си. Един камък беше намерен на западния бряг на реката край Мемфис, чийто надпис гласи: „Лодките остават тук, пазени от Олафсон и Тугвасон“.

— От тази точка — продължи тя, — те вероятно са отплавали по река Охайо и са навлезли по река Алегени, откъдето са продължили към езерото Ери, преди да се върнат по същия път до езерото Чамплейн.

По лицето на Кели се изписа недоумение.

— Не ми е ясно какво искаш да кажеш с „първия и последния камък“?

— Най-близкото ни обяснение е, че руническият камък от езерото Чамплейн беше първият, описан в началото на експедицията. Трябва да има и други, но такива не бяха намерени. Когато след близо година те са се върнали, са издялали втори надпис върху камъка, под първия.

— Може ли да ги видим? — попита Пит.

Марлис натисна няколко клавиша на клавиатурата и на монитора се появи голям камък. Като се съдеше по мъжа, седнал върху него, височината на камъка беше около три метра. Камъкът лежеше в дълбоко дефиле.

Над десетте реда надписи беше гравиран петроглиф на викингски кораб, завършен с ветрила, гребла и със защитни прегради отстрани.

— Този е груб — поясни Марлис. — Никой от епиграфистите, изучавали камъка, не даде стопроцентово мнение за посланието. Но преводите са доста сходни в смисъла на текста — и тя започна да превежда дългият надпис.

„На разстояние шест дни път по фиорда от селището с нашите семейства Магнус Сигватсон и неговите 100 другари останаха тук и обявиха цялата земя, която се виждаше от водата, на моя родственик и вожд на нашето племе, Бярни Сигватсон и нашите деца.

Земята е по-голяма, отколкото предполагахме. По-голяма е дори от нашето любимо отечество. Всички сме добре снабдени с провизии, а петте ни малки кораба са здрави и солидно ремонтирани. Няма да се върнем по този път още много месеци. Дано Один ни закриля от скрелингите!“

— Трябва да ви предупредя — продължи Марлис, — че преводите са доста неясни и вероятно не предават първоначалното значение. Вторият надпис, гравиран при завръщането им, гласи: „Четиринайсет месеца след като напуснахме семействата си, ние сме на няколко дни плаване по фиорда до пещерата под високите скали до домовете ни. От 100 сега останахме 95. Благодарни сме на Один, задето ни закриля. Земята, която обявих на името на брат ми, е по-голяма, отколкото си мислехме. Ние открихме рай. Магнус Сигватсон“.

— Под текста е и годината 1036.

— Шест дни по фиорда — повтори Пит замислен. — Това предполага, че северните хора са имали селище в Съединените щати.

— Било ли е открито някога мястото? — поинтересува се Джордино.

Марлис поклати глава.

— Археолозите тепърва ще търсят да открият такова под Нюфаундленд.

— Трябва да се питат защо е изчезнало напълно.

— Според една древна легенда голяма битка се водила със странни диви мъже от запад, които имали брадички с дълги косми и блестящи глави.

— Блестящи глави ли? — попита объркана Кели.