Клайв Къслър - Възкръсналите

— Ще ви приготвя яйца с бекон и палачинки до двайсет минути — предложи сърдечно Марлис. — А в това време вие можете да се разходите из нивите и край езерото.

— Сама ли поддържате фермата? — попита Кели.

— О, мила, не. Давам я на изполица на един съсед. Той ми плаща процент върху продадената реколта на текущите пазарни цени, които в днешно време са доста ниски.

— Съдейки по портала към пасището оттатък пътя, по входната врата към долното ниво на обора и на сеновала отгоре, вие сте имали млекодайни животни.

— Много сте наблюдателен, господин Пит. Съпругът ми произвеждаше млечни продукти почти през целия си живот. Но сигурно и вие имате малък опит в това.

— Прекарах едно лято във фермата на чичо ми в Айова. Научих се да стискам последователно пръсти, за да изхвърлям струи мляко в кофата, но така и не схванах чалъма на истинското доене.

Марлис се засмя.

— Ще ви извикам, когато сложа кафетата.

Пит, Джордино и Кели тръгнаха покрай нивите и оттам към мястото за лодки, където взеха една от лодките, които Марлис даваше под наем на рибарите. Пит натисна веслата и плъзна лодката по езерото. Вече се връщаха, когато Марлис ги извика от верандата.

Докато се настаняваха около масата в старомодната селска кухня, Кели каза:

— Това е много мило от ваша страна, госпожо Кайзер.

— Моля наричай ме Марлис и ме считай за стара семейна приятелка.

Докато се хранеха, се впуснаха в общи разговори, като се почна от времето, после за езерния риболов и накрая — за трудната икономика, пред която беше изправено фермерството в цялата страна. Едва след като чиниите и приборите бяха измити с помощта на Джордино, който ловко зареди и пусна миялната машина, разговорът се насочи към руническите скални надписи.

— Баща ми никога не ни е обяснявал интереса си към руните — заговори Кели. — Майка ми и аз го придружавахме на екскурзиите му да ги търси, но на нас двете ни беше по-забавно самото лагеруване и пътуването, отколкото търсенето на стари камъни с надписи.

— Библиотеката на доктор Еган беше пълна с книги за викингите, но нямаше никакви бележки и записки за тях — добави Пит.

— По-правилно е да се каже „северните хора“, господин Пит — поправи го Марлис. — „Викингите“ е термин за скитащите по моретата нашественици, които били безстрашни и свирепи в битките. Векове по-късно те вероятно са били наричани пирати или морски разбойници. Епохата на викингите започва, когато те нападат манастира Линдисфарн в Англия през седемстотин деветдесет и трета година. Нахлували от север като призраци, плячкосвайки Шотландия и Англия, докато накрая Вилхем Завоевателя, нормандец, чиито предци били норвежци, спечелил битката за Хастингс и станал крал на Англия. От осемстотната година нататък викингите бродели из Европа и Средиземноморието. Царуването им било кратко и мощта им намаляла към тринайсетия век. Последният им епизод бил подписан, когато последният от тях напуснал Гренландия през 1450 година.

— Имате ли някаква представа защо толкова много рунически камъни са намирани из Средния запад?

— Северните саги, особено исландските, разказват за мореплаватели и жители на Исландия и Гренландия, които се опитвали да колонизират северните брегове на Съединените щати между годините 1000 и 1015 от нашата ера. Трябва да допуснем, че те са предприемали експедиции за проучване на сърцето на страната ни.

— Но единственото твърдо доказателство, че те са идвали от Северна Америка, е тяхното заселване в Ланс о Медоу в Нюфаундленд — каза Пит.

— Ако те са плавали и установявали колонии във Франция, Русия, Англия, Ирландия и крайните територии на Средиземноморието — възрази Марлис, — очевидно е, че са могли лесно да навлязат в средна Америка по река Сейнт Лорънс или покрай Флорида и по Гълфстрийма — нагоре по Мисисипи. Могли са да използват вътрешните речни системи, за да проучват по-широки райони на страната.

— Както сочат камъните с рунически надписи, оставени след тях — вметна Джордино.

— Не само от северните хора — поясни Марлис. — Много хора от Стария свят са пристигали в Америка преди Лайф Ериксон и Христофор Колумб. Древните мореплаватели на много култури са плавали по Атлантическия океан и са изследвали нашите брегове. Ние сме намирали камъни с надписи с египетски йероглифи, кипърски писмени знаци и иберийската азбука огам. Много над двеста камъни, изписани с огамската азбука, използвана предимно от келтите в Шотландия, Ирландия и Иберия, са намерени и разчетени. Страната е пълна с камъни с издялани върху тях надписи, които тепърва предстои да се разчетат. Ранните хора може да са бродили по нашите земи още преди четири хиляди години. — Тя замълча, за да произведе ефект. — И азбучните надписи са само половината от тях.