Клайв Къслър - Възкръсналите

След като изпиха кафетата си, Пит плати сметката. После Джордино стъпи на един стол и надникна над зида на двора към паркинга, като държеше главата си скрита между гъсталака от бръшлян.

— Двете мутри седят в огромен автомобил под едно дърво.

— Трябва да се обадим в полицията — предложи Лорън.

Пит се усмихна.

— Планът вече е готов — и той извади клетъчен телефон от джоба на сакото си, набра номер, изрече не повече от четири думи и го изключи. После се обърна с усмивка към Лорън и Кели. — Вие, момичета, чакайте на изхода, докато Ал докара колата.

Лорън измъкна ключовете на пакарда от ръката на Пит.

— Ал може да изпадне в затруднено положение. По-добре аз да я докарам. Те няма да стрелят в беззащитна жена.

— На твое място не бих разчитал на това. — Пит беше на път да я разколебае, но дълбоко в себе си знаеше, че тя е права. Хората на Зейл бяха убийци, но не и селски идиоти. Те не биха стреляли по сама жена, защото искаха на мушката си четиримата заедно — и кимна. — Добре, но върви приведена между колите. Нашите приятелчета са на противоположната на пакарда страна на паркинга. Ако запалят и потеглят, преди ти да си завъртяла ключа, Ал и аз ще изтичаме веднага при теб.

Лорън и Пит често тичаха заедно. Тя показваше завидна бързина. Когато се надбягваха, той я изпреварваше с не повече от половин метър след 100 метра бягане. Сега Лорън се наведе и препусна като призрак в нощта. Стигна до пакарда за по-малко от минута. Тъй като бе добре запозната с арматурното табло на колата, тя пъхна ключа в ключалката за запалването, като почти едновременно с това натисна бутона на стартера. Големият V-образен мотор заработи веднага. Тя включи на скорост и натисна педала на газта прекалено силно, при което гумите се завъртяха на място в чакъла. След като спря плавно пред ресторанта, Лорън се премести на пътническата седалка, докато Пит, Джордино и Кели се качиха бързо вътре.

Пит натисна педала за газта докрай и голямата кола потегли безшумно към пътя, като набираше плавно скорост. Тя беше построена за елегантно и тихо возене, а не за състезания и гумите й не оставяха пушилка. В рамките на по-малко от осемстотин метра Пит увеличи скоростта й до сто и двайсет километра в час.

Пътят беше прав и той имаше достатъчно време да наблюдава продължително в огледалото за обратно виждане големия линкълн, който тръгна след тях. Нощта бе паднала над извънградския път и единственото, което виждаше от него, беше проблясването на черната му боя на уличното осветление. Линкълнът ги застигаше бързо с изключени фарове.

— Догонват ни — отбеляза Пит с монотонния глас на водач на автобус, подканващ пътниците да не стоят на вратата.

Пътят беше пуст, само две коли минаха по насрещното платно. Гъстите храсти и дърветата отстрани изглеждаха черни и неприветливи. Никой освен откачен глупак не би спрял да се крие сред тях. Един-два пъти той хвърли бегъл поглед към Лорън. Очите й блестяха от светлините на арматурното табло, устните й бяха леко разтегнати в чувствена усмивка. Тя неприкрито се наслаждаваше на възбудата и опасността от преследването.

Линкълнът бързо настигна стария пакард. За осемте километра от ресторанта, шофьорът успя да скъси разстоянието между двете коли до стотина метра. Черната лимузина беше почти невидима в тъмнината, но се виждаше ясно, когато някоя кола в отсрещната посока й присветваше с фарове, за да предупреди шофьора, че се движи без светлини.

— Всички долу на пода — нареди Пит. — Те всеки момент ще се изравнят с нас.

Жените веднага се подчиниха. Джордино само приклекна и насочи автоматичния си рюгер през задния прозорец в застигащата ги лимузина. Наближаваше завой и Пит насили старата кола, за да изцеди до капка конските сили от якия мотор. Лимузината напредваше откъм външната му страна, навлизайки в платното за насрещно движение. Пит взе завоя със свирещи гуми, които поднесоха странично.

В мига, в който колата излезе отново на прав път, Пит погледна в огледалото тъкмо навреме, за да види как два огромни „Чеви аваланч“ изскочиха от гората като призраци точно пред препускащия линкълн. Появата на аваланчите, от които стърчаха картечници, беше както напълно неочаквана, така и внезапна.

Заварен неподготвен, шофьорът на линкълна изви волана на една страна, от което големият автомобил поднесе неконтролируемо по шосето и върху затревения банкет, където загуби тяга, преобърна се три пъти и се скри от поглед в гъстите храсталаци, вдигайки облак прах и фонтани от листа и клони. Въоръжени мъже в бойни нощни камуфлажни облекла изскочиха от аваланчите и бързо обкръжиха прекатурения линкълн.