Клайв Къслър - Възкръсналите

Пит отдръпна крака си от педала за газта и намали скоростта до осемдесет километра в час.

— Преследването свърши — съобщи той. — Всеки може отново да се отпусне и диша нормално.

— Какво стана? — попита Лорън, гледайки през задния прозорец към фаровете, осветяващи косо пътя, и слягащия се облак прах.

— Адмирал Сандекър се обадил на неколцина приятели и уредил малко забавление за наемниците на Зейл.

— Тъкмо навреме се появиха — отбеляза Джордино.

— Планът беше да стигнем до място, където два селски пътя се пресичат, за да могат нашите спасители да ни пропуснат да минем, преди да изскочат и препречат пътя на преследвачите ни.

— Трябва да призная, че за момент успя да ме уплашиш — каза Лорън, като се примъкна до Пит и го хвана със собственически жест за ръката.

— Предозирах го малко повече, отколкото възнамерявах.

— Ах, вие мръсни псета — каза тя на Пит и Джордино, — да не ни споменете, че морските пехотинци са чакали да ни спасят.

— Нощта изведнъж стана славна — обади се Кели, вдишвайки въздуха, духащ над предното стъкло и през спуснатата стъклена преграда между предните и задните седалки. — Трябваше да се досетя, че войната е била под твой контрол.

— Ще ви закарам по домовете — каза Пит, поемайки към светлините на града. — Утре сме отново на път.

— Къде заминавате? — попита Лорън.

— Докато ти свикваш комисията за разследване престъпното погубване на туристическите кораби от „Цербер“, Ал, Кели и аз ще потеглим за Минесота, за да разглеждаме стари рунически камъни.

— Какво се надявате да откриете?

— Отговорът на една загадка — отвърна бавно Пит. — Ключ, който може би ще отвори повече от една врата.

Марлис Кайзер излезе от кухнята на верандата, като чу тупкащия звук на хеликоптер, приближаващ се към фермата й извън Монтечело, Минесота. Къщата й беше типична за среднозападната фермерска архитектура — дървена конструкция, комин, излизащ от всекидневната през горните спални, и островръх покрив с два фронтона. Върху широка затревена морава се издигаше червен обор, чиято примитивна външност бе запазена. Имотът някога е представлявал мандра, но сега оборът бе превърнат в кабинет на Марлис Кайзер, а тристате акра с пшеница, царевица и слънчоглед бяха дадени на изполица и продадени на пазара. Зад фермата земята се спускаше към бреговата ивица на езерото Бертрам. Синьо-зелените води бяха оградени от дървета, а плитчините — осеяни с листа на водни лилии. Бертрам беше известно на рибарите, които идваха от Минеаполис, за да ловят дребни сладководни риби, риби луна, щуки и костури, с които езерото се зарибяваше редовно. В него живееше също и голямо стадо главочи, които започваха да кълват след залез-слънце.

Марлис засенчи очите си от ранното утринно слънце, докато наблюдаваше как тюркоазният хеликоптер с черни букви НЮМА, изписани от двете страни на фюзелажа, се спусна над покрива на обора и застина неподвижно за малко над двора, преди да докосне с колесника си тревата. Воят на двата газотурбинни мотора заглъхна и лопатите на ротора бавно спряха да се въртят. Врата се отвори и оттам бе спусната стълба, чието последно стъпало беше малко над земята.

Марлис пристъпи към слизащата млада жена, чиято светлокестенява коса блестеше на слънцето. След нея се появи нисък, набит мъж с къдрава черна коса, който отдалече приличаше на италианец. Накрая слезе висок мъж с тъмна чуплива коса и обветрено лице, набраздено от широка усмивка. Той прекоси двора по начин, който й напомни за покойния й съпруг. Когато се приближи до нея, тя видя, че гледа в най-зелените очи, които някога бе срещала.

— Госпожа Кайзер? — попита той меко. — Аз съм Дърк Пит. Разговарях с вас снощи, че ще долетя от Вашингтон, за да се срещнем.

— Не ви очаквах толкова скоро.

— Късно снощи реактивен самолет ни закара до научноизследователската станция на НЮМА край езерото Сюпириър в Дълът. После наехме хеликоптер и долетяхме до Монтичело.

— Виждам, че лесно сте намерили мястото.

— Упътванията ви бяха съвсем точни.

Пит се обърна и представи Ал и Кели. Марлис прегърна майчински Кели.

— Дъщерята на Елмор Еган! Такова вълнение е това. Радвам се да се запознаем. Баща ви и аз бяхме много добри приятели.

— Знам — усмихна се Кели, — той често ми е говорил за вас.

Тя замести поглед от единия към другия.

— Закусвали ли сте?

— Откакто напуснахме Вашингтон, не сме слагали залък в устата — отвърна искрено Пит.