Клайв Къслър - Възкръсналите

Кели гледаше и не вярваше на ушите си.

— Значи има още?

— Като петроглифите — предположи Пит.

— Като петроглифите — повтори като ехо Марлис и кимна. — Стотици описани примери на издялани образи върху камък на кораби, животни, богове и богини. Има лица с птици, много наподобяващи на онези от древна Гърция, глави на хора, които са почти еднакви с издяланите из Средиземноморието в класическите времена. Птици в полет са едни от най-предпочитаните, както и коне и лодки. Има дори петроглифи на животни, неприсъщи за двете Америки, като носорози, слонове и лъвове. Голям брой изображения са свързани с астрономията и изобразяват звезди и съзвездия, чиито положения върху камъка съответстват на положенията им на небето преди хиляди години.

— Както ви казах по телефона — заговори Пит, — ние разследваме увлечението на бащата на Кели по сериите рунически камъни, които той открил и изследвал преди петнайсет години.

Марлис се загледа за миг в тавана, докато си припомняше.

— Доктор Еган изучаваше серии от трийсет и пет рунически камъни, които говорят за група от северни хора, проучвали Средния запад през 1035 година от нашата ера. Спомням си, че той беше обсебен от надписите с надеждата те да го отведат към пещера. Къде обаче, не знам.

— Имате ли някакви записки за тях?

Марлис плесна с ръце.

— Това е щастливият ви ден. Елате в кабинета ми, където съм ги класифицирала в папки.

Някогашният обор, построен за млекодайния добитък, беше преустроен в огромен кабинет. Сайвантът го нямаше и високият таван беше открит. Редици от библиотекарски лавици заемаха половината пространство. В средата на помещението имаше огромна четвъртита маса с изрязана до средата й част от плота, откъдето Марлис влизаше и сядаше да работи пред два компютъра. Масата беше отрупана със снимки, папки, книги и подвързани доклади. Оттатък писалището имаше широк монитор. Лавиците под него съдържаха видеоленти и дискове. Старата дървена врата беше равномерно овехтяла и по нея все още се виждаха резки и вдлъбнатини от рогата на кравите, когато са влизали и излизали за доене. През вратата се виждаше лаборатория, стените и пода на която изглеждаха като посипани с бял прах.

Едната страна на просторната стая беше пълна с артефакти, керамични изделия във вид на делви, човешки глави и фигури и животни. Няколко от тях бяха остроумни интерпретации на доста комични на вид хора в странни, а някои и в изкривени пози. Най-малко сто по-малки неопределими артефакти бяха запазени в голяма стъклена витрина. Вниманието на Пит бе привлечено от няколко каменни маски, много подобни на маските, които бе виждал в музеите в Атина, Гърция. Сред тях нямаше нито една, издялана от американски индианци, която да увековечи член на тяхно племе. Всички барелефи бяха образи на мъже с къдрави бради — интересен феномен, тъй като местните жители на Северна, Централна и Южна Америка са имали късмета никога да не се бръснат.

— И всички тези неща са намерени в Съединените щати? — попита Пит.

— Да, във всеки щат от Колорадо, през Оклахома до Джорджия.

— А артефактите?

— Те са предимно инструменти, няколко древни монети и оръжия като прибавка.

— Имате удивителна колекция.

— Всичко, което виждате, ще отиде в университетския архив и музея след смъртта ми.

— Забележително е колко много древни хора са идвали дотук — отбеляза Кели с благоговение.

— Нашите предци са били също толкова любознателни като нас за това какво има отвъд хоризонта — и Марлис посочи с ръка креслата и дивана, докато оглеждаше полиците с книги. — Настанявайте се, а аз ще потърся архивите с надписите, предизвикали интереса на баща ти.

След по-малко от минута тя намери онова, което търсеше, и извади две дебели папки с метални машинки и ги занесе върху писалището. Едната съдържаше над сто снимки, а другата беше издута от листове.

Тя постави една снимка на голям камък с надписи, до който стоеше и тя самата.

— Това е камъкът Бертрам, намерен от другата страна на езерото от ловец през 1933 година. — След това отиде до висок шкаф и извади оттам нещо, наподобяващо бяла гипсова отливка. — Обикновено правя снимки, след като първо поръсвам надписите с талк или тебеширен прах. Но ако е възможно, полагам няколко пласта течен латекс. След като изсъхне, го донасям до лабораторията и правя отливка с мокър гипс. Когато тя се втвърди, я репродуцирам върху хелиографна машина и подсилвам вдлъбнатите изображения или надписи. Тогава буквите и символите изпъкват в корозирания камък, които остават невидими за невъоръженото око.