Клайв Къслър - Възкръсналите

Зейл не беше очаквал това. Запита се дали Пит и Джордино са нещо повече от океанографи от НЮМА. Първата му мисъл беше, че Пит блъфира. Може би затова лицето му не изразяваше никакъв страх, а по-скоро ледена ярост. Той реши да се потуши огъня с огън.

— Сега, като знам къде съм, ще ви оставя да довършите десерта си. Моите приятели обаче ще останат тук.

— Какво иска да каже той? — попита с уплаха Кели.

— Иска да каже, че когато си тръгне и стигне благополучно до лимузината си, неговите отрепки ще ни застрелят.

— Тук, пред всички хора? — попита Джордино. — И то без маски? Твоята склонност към драматизиране е доста безвкусна.

Около синьо-белите очи на Зейл се появи сянка на предпазливост. Очите на Пит бяха неразгадаеми. Джордино, който седеше престорено сдържан, с ръце в скута, направи знак с глава на сервитьора и поръча „Реми Мартен“. Само двете жени изглеждаха напрегнати и неспокойни.

Зейл почувства, че губи почвата под краката си. Той беше човек, който винаги успяваше да владее положението, но тези мъже тук не се държаха така, както очакваше. Смъртта не ги плашеше. Решителността му се озова в задънена улица, а това никак не му харесваше.

— Е, сега, след като видяхте лицето на врага — заговори Пит с глас, излизащ сякаш от гробница, — ви предлагам да напуснете заведението, докато все още можете да ходите и дори не си помисляйте да нараните госпожица Еган или някого другиго на тази маса.

Това не беше яростна заплаха, а просто обикновено подканяне.

Зейл овладя надигащия се в него гняв.

— Въпреки че негодувам срещу вашата намеса, гледам на вас и господин Джордино като на достойни противници. Но сега разбирам, че сте глупаци, много по-големи глупаци, отколкото съм си представял.

— Как да ви разбираме? — измърмори злобно Джордино, гледайки Зейл над ръба на чашата си с коняк.

В очите на Зейл се появиха злобни пламъчета като на влечуго. Той огледа масите наоколо, но като че ли никой не проявяваше интерес към разговора между тримата прави мъже и четиримата седнали в ъгъла на двора. Зейл кимна на двамата си телохранители и се обърна да си върви с думите:

— Довиждане, дами и господа. Жалко, че имате толкова кратко бъдеще.

— Преди да си тръгнете — подвикна след него Пит, — мисля, че ще е по-разумно да вземете със себе си и приятелчетата си, иначе ще бъдат отведени оттук в линейка.

Зейл се обърна и погледна Пит, а двамата телохранители пристъпиха напред и бръкнаха под саката си. Като по даден знак Пит и Джордино вдигнаха едновременно оръжията си изпод масата, където лежаха покрити със салфетка в скутовете им.

— Сбогом, господин Зейл — смънка Джордино със стегната усмивка. — Следващия път… — Гласът му секна.

Убийците се спогледаха неспокойно. Това не беше елементарното убийство, което бяха планирали. Не им беше нужна висока интелигентност, за да им стане ясно, че ще бъдат мъртъвци, преди да са успели да извадят своите оръжия.

— Извинявайте, че ви нарекох глупаци — разпери безобидно ръце Зейл. — Както виждам, сте дошли на вечеря напълно екипирани.

— Ал и аз бяхме скаути — каза Пит. — Обичаме да бъдем подготвени. — Той безгрижно обърна гръб на Зейл и забоде вилицата си в лимоновия пай.

— Надявам се, като се срещнем пак, да ви видим вързан за маса, със забита в тялото ви смъртоносна инжекция.

— Аз ви предупредих — отвърна Зейл, който владееше лицето си, но кожата му почервеня от ярост. После се обърна и закрачи през двора, мина през вътрешния ресторант и излезе на паркинга, където се качи в черна лимузина мерцедес. Двамата му наети убийци подминаха няколко коли и се качиха в „Линкълн навигейтър“, седнаха в нея и зачакаха.

Лорън се пресегна и докосна ръката на Пит.

— Как успя да запазиш спокойствие? На мен кожата ми настръхна от него.

— Той е същински дявол — прошепна Кели със страх в очите.

— Зейл си разкри картите, когато не трябваше — отговори Пит. — Не мога да си обясня защо.

Лорън се загледа в изхода на двора, сякаш очакваше да види хората на Зейл да се връщат.

— Да, наистина, защо човек в положение като неговото благоволява да се среща със селски демагози агитатори?

— От любопитство — предположи Джордино. — Той трябваше да види със собствените си очи лицата на хората, които осуетиха плановете му.

— Лимоновият пай е превъзходен — каза Пит.

— Вече не ми се яде — смънка Кели.

— Не бива да оставяш такава вкуснотия на вятъра — каза Джордино и на бърза ръка опразни чинийката на Кели.