Клайв Къслър - Възкръсналите

— Можем ли да се свържем с него?

— Ще те зарадвам с нещо по-добро — каза Пърлмутър. — След няколко дни заминавам за Париж, за да се поровя из архивите за допълнителни сведения за кораба на Джон Пол Джоунс „Бонъм Ричард“. Ще използвам случая да прескоча до Амиен и да разговарям с доктор Ереу.

— Не мога да искам повече. — Пит се надигна от стола си. — Трябва да тръгвам, за да се изкъпя и преоблека. Ще вечерям с Ал, Лорън и дъщерята на доктор Еган, Кели.

— Предай им, че им желая всичко най-добро.

Преди Пит да прекрачи прага на входната врата, Пърлмутър вече отваряше нова бутилка отлежал портвайн.

След като се върна в апартамента си, Пит първо се обади на адмирал Сандекър. После си взе душ, обръсна се, преоблече се във всекидневни памучни панталони и трикотажна риза. Като чу клаксона на пакарда, той облече леко спортно сако и излезе от хангара. Вмъкна се на задната седалка и кимна в знак на поздрав към Джордино, който беше облечен като него, само че сакото му бе метнато върху облегалката на седалката му поради топлата и наситена с влага вечер на Вашингтон.

— Всичко наред ли е? — попита го Джордино.

Пит кимна.

— Адмиралът ни е уредил малко отрядче, в случай че имаме проблем.

— Въоръжен ли си?

Пит отметна едната предница на сакото си и му показа стария си колт в презраменен кобур.

— А ти?

Джордино се извъртя на седалката си и вдигна едната си ръка, под мишницата на която висеше автоматичен „Рюгер“ Р94, 40-калибров.

— Да се надяваме, че сме се презастраховали — и без да каже нищо повече, Джордино натисна педала на съединителя, превключи дългия извит лост с ониксова топка на първа скорост и бавно освободи съединителя, натискайки в същото време педала на газта. Големият пакард потегли плавно по пътя към портала на аерогарата.

Минути по-късно той спря пред къщата на Лорън в Александрия. Пит слезе и позвъни на входната врата. След малко двете жени се появиха на входа. Лорън, изумителна в памучната си блуза с висока яка и цепки отстрани и права пола, стигаща до глезените й, изглеждаше самоуверена и сияеща. Кели беше облечена с жакет под рокля от изкуствен жоржет с бродерия, която подчертаваше женствеността й.

След като се настаниха в колата — Кели отново отпред — Джордино се обърна към Пит:

— Сега накъде?

— Поеми по Телеграф роуд към малкото градче Роуз хил. Там има едно ресторантче на име „Нокс ин“, където сервират такива вкусни домашни ястия по селски, че пръстите да си оближеш.

— След тази реклама — вметна Лорън, — най-добре да се доверим на славата му.

— „По селски“ ми прозвуча чудесно — зарадва се Кели. — Умирам от глад.

По пътя до странноприемницата те не спряха да бъбрят, предимно за общи неща. Темата за преживяното или за „Цербер“ не беше подхваната. Жените разговаряха за пътуванията си на различни места, а Пит и Джордино мълчаливо наблюдаваха минаващите коли и пътя напред, готови за непредвидени усложнения.

Лятното слънце залезе късно следобед и пътниците в другите коли се заглеждаха в стария пакард, който се движеше по магистралата като достопочтен вдовец, тръгнал за бал в плантация. Автомобилът не беше бърз като съвременните, но Пит знаеше, че въпреки това е в състояние да накара голям камион да отбие от пътя. Освен това беше построен като танк. Огромните му шаси и каросерия предоставяха солидна защита на пътниците в случай на сблъсък.

Джордино отби в паркинга на странноприемницата и жените слязоха от колата под зорките погледи на двамата им спътника. Пит и Джордино огледаха паркинга, но не видяха нищо подозрително. Влязоха в странноприемницата, която някога, в далечната 1772 година, е била спирка на дилижанси, и веднага бяха отведени от салонния управител до хубава маса в двора под голям дъб.

— Предлагам ви — заговори Пит, — да подминем коктейлите или виното и да поръчаме светло пиво, което се произвежда на място.

Пит и Джордино най-накрая започнаха да се отпускат и времето минаваше бързо, когато Джордино подхвана репертоара си с вицове, от които жените се превиваха от смях. Пит само се усмихваше леко, тъй като ги чуваше най-малко за петдесети път. Погледът му пробяга по зида на двора и другите посетители като телевизионна камера за наблюдение, местеща се наляво-надясно и обратно, но нищо не привлече интереса му.

Поръчаха си мешана скара от свинско и пиле, едро смляно жито със скариди и краби, южняшка салата от сурово зеле и царевица с кочан. Едва след като привършиха с основните ястия и преминаха на десерта от лимонов пай, Пит се напрегна. Един мъж с почерняло от слънцето лице и червеникавокестенява коса, придружен от двама типа с безизразни лица от двете му страни, на които липсваше само табела „Въоръжени убийци“, се приближиха до масата им. Натрапникът беше облечен в скъп костюм и скъпи английски обувки — солидна изработка, а не леки като италианските. Докато вървеше, синьо-белите му очи бяха заковани в Пит. Походката му беше изискана, но арогантно наперена, като че ли притежаваше половината свят.