Клайв Къслър - Възкръсналите

Пит паркира джипа, отиде до входната врата и удари масивното бронзово чукче, излято във формата на платноход. Вратата се отвори почти веднага и огромен мъж с тегло около 180 килограма, облечен с пижама от виненочервена индийска коприна и халат, изпълни рамката. Той не беше от дебелите хора с отпуснати или меки тлъстини. Тялото му беше стегнато и набито, а походката му неочаквано лека. Въздългата му коса беше прошарена, както и дългата му брада под розовеещ заоблен нос и дълбоки небесносини очи.

— Дърк! — възкликна той, като прегърна силно Пит, после отстъпи назад. — Влизай, влизай. Напоследък не те виждам много често.

— Трябва да ти призная, че ми липсват твоите вкуснотии.

Пит последва Сейнт Джулиан Пърлмутър през стаи и коридори, претъпкани с книги за кораби и морета до високите тавани. Беше огромна библиотека, за която жадуваха университети и музеи, но Пърлмутър смяташе да запази всеки том до смъртта си. Едва тогава завещанието му щеше да разкрие получателите на колекцията му. Той въведе Пит в просторна кухня с кани, кухненски уреди и сервизи, достатъчни да оборудват десет ресторанта, и му посочи стол до маса от кръгъл капак на люк със стойка за компас в средата.

— Сядай, а аз ще отворя ценния си портвайн. Пазя го за специални случаи.

— Идването ми едва ли може да мине за специален случай — усмихна се Пит.

— Всеки случай е специален, когато не се налага да пия сам — изхихика Пърлмутър. Той беше простосърдечен човек, който се смееше лесно и щастливата му усмивка рядко слизаше от устните му. Той извади корковата тапа, наля от тъмночервената течност в две чаши за порто и подаде едната на Пит. — Какво ще кажеш?

Пит отпи глътка, задържа я за малко в устата си, като я разбърка леко с език, преди да я глътне и огласи одобрението си.

— Нектар за боговете.

— Една от най-изисканите радости в живота ми. — Пърлмутър пресуши чашата си и я напълни отново. — Каза, че ми възлагаш проучване.

— Чувал ли си за доктор Елмор Еган?

Пърлмутър втренчи поглед в Пит.

— И още как. Той беше гений. Неговите икономични магнитохидродинамични двигатели са чудото на техническата епоха. Жалко, че стана една от жертвите на „Емърълд долфин“ в навечерието на триумфа си. Защо питаш?

Пит се отпусна на стола, отпи с наслада от втората си чаша портвайн и започна да разказва историята такава, каквато я знаеше, като започна с пожара на „Емърълд долфин“ и свърши с боя в дома на Еган над река Хъдсън.

— Така, а къде се вписвам аз тук? — попита го Пърлмутър.

— Доктор Еган е бил почитател на Жул Верн, и по-специално на романа му „Двайсет хиляди левги под водата“. Затова си помислих, че ако някой знае за подводницата на капитан Немо „Наутилус“, то това си ти.

Пърлмутър се облегна назад и се загледа в украсения таван на кухнята.

— Понеже романът му е художествена измислица, не съм го включил в проучвателната си дейност. Преди няколко години го препрочетох. Верн или е бил напред във времето, или е могъл да вижда в бъдещето, защото „Наутилус“ е описана като изключително усъвършенствана технически за 1866 година.

— Възможно ли е да е построена подводница, която да има половината от качествата на „Наутилус“?

— Сещам се за една-единствена, която се оказала много практична преди деветдесетте години на по-миналия век и това е конфедеративната подводница „Хънли“.

— Спомням си — каза Пит. — През 1864 година тя пратила на дъното край Чарлстън, Южна Калифорния, съюзния малък военен кораб „Хусатоник“ и така станала първата подводница в историята, потопила военен кораб.

Пърлмутър кимна.

— Да, подвигът не се повторил, докато не минали петдесет години, когато през август 1914 година немската подводница U-21 потопява английския военен кораб „Патфайндър“ в Северно море. „Хънли“ остава заровена под дънната утайка в продължение на сто трийсет и шест години, преди да бъде открита, извадена и реставрирана за показ пред обществеността. След като била почистена от дънната утайка и тленните останки на екипажа й извадени, огледът от първа ръка установил, че тя е много по-съвременна като замисъл, отколкото се очаквало. Имала напълно аеродинамична форма, елементарна шнорхелна система с мехове за подаване на въздух, баластни цистерни с помпи, подводни криле и нитове със скрити глави, намаляващи водното съпротивление. Между другото методът за изравняване на нитове с външни повърхности се е използвал от Хауърд Хюс за самолетите, които проектирал в средата на трийсетте години на миналия век и никой не е предполагал, че същият метод е бил прилаган на практика много преди него. На „Хънли“ били експериментирани дори електромагнитни двигатели, но технологията не била готова, затова осмината мъже в подводницата въртели ръчно гребния винт. След това подводничарската наука изостанала, докато Джон Холанд и Саймън Лейк не започнали да експериментират и строят подводници, които били приети от няколко страни, включително нашата и Германия. Онези ранни опити са изглеждали недодялани, съпоставени с „Наутилус“ на капитан Немо.