Клайв Къслър - Възкръсналите

— Тогава каква ти е целта? — предизвика го тя.

— Ще предприемем експедиция по стъпките на баща ти към скалните надписи и ще ги разчетем.

— И докъде ще стигнем?

— Наречи го вътрешно чувство, но според мен баща ти не е бродил из страната, за да търси викингски надписи, а после да ги крие или унищожава тълкуванията им за развлечение. Той е имал предвид да направи нещо. Имал е мисия. И си мисля, че тя е свързана по някакъв начин с експериментите му.

Тя сви устни в знак на съмнение.

— Ако е така, значи ти виждаш нещо, което на мен ми убягва.

Пит се изхили.

— Няма да загубя нищо, ако опитам.

— След като баща ми е унищожил всичките си бележки с упътвания към местата с рунически камъни, тогава как ще ги откриеш?

Той се наведе над писалището, взе една книга и й я подаде. Заглавието й беше „Послания от древните викинги“ от доктор Марлис Кайзер.

— Тази дама е събрала изчерпателен летопис от над осемдесет рунически надписи върху камъни, пръснати в Северна Америка, и техните тълкувания. По-ранните й трудове се намират тук, в библиотеката на баща ти. Мисля, че няма да е лошо да посетя доктор Кайзер.

— Осемдесет рунически… — Тя млъкна, когато една мисъл я зачовърка. — Но татко е изследвал само трийсет и пет. Защо е спрял дотам и не е проучил останалите четирийсет и пет?

— Защото се е интересувал само от надписи, отнасящи се до определен проект, който е преследвал тогава.

В сините очи на Кели проблеснаха искри на любопитство, заровено дълбоко в съзнанието й.

— Защо баща ми не е оставил архив от надписите, които е разчел?

— Надявам се доктор Кайзер да ни даде отговори — каза Пит и стисна ръката й.

— Кога тръгваме? — В гласа й се долови нарастващо вълнение.

— Днес следобед или веднага щом новата охрана около фермата ти заеме постовете си.

— Къде живее доктор Кайзер?

— В малък град, наречен Монтичело, на стотина километра северозападно от Минеаполис.

— Никога не съм била в Минеаполис.

— По това време на годината там е пълно с буболечки.

Кели отмести поглед към книгите за викингите по лавиците.

— Чудя се дали доктор Кайзер е познавала татко.

— Очевидно се е съветвал с нея — отговори Пит. — До неделя по това време ще сме научили някои от отговорите.

— Това значи след четири дни — погледна го тя учудена. — Какво следва оттук нататък?

Той я изведе от библиотеката и затвори вратата.

— Първо, ще трябва да проведа пет-шест телефонни разговора. После отлитаме за Вашингтон. Там има хора, на чиито експертизи мога да разчитам. Искам да събера възможно най-много данни, преди да поемем на път през пущинаците към древните рунически камъни.

Този път, когато реактивният самолет на НЮМА кацна на летището край Лангли, конгресменката Лорън Смит чакаше да посрещне Пит. Когато той стъпи на настилката, тя го прегърна и зарови пръсти в къдравата му черна коса, после наведе главата му и го целуна.

— Здравей, моряко! — поздрави го тя със страстен глас, след като го пусна. — Моят скитник си е пак у дома.

Кели се задържа за миг на вратата на самолета, наблюдавайки как Пит и Лорън са впили погледи един в друг. Веднага й стана ясно, че това съвсем не беше приятелска прегръдка и болка от ревност я прониза. Лорън беше красива жена. Лицето и тялото й имаха здравия вид на човек, израсъл в ранчо на западните планински склонове на Колорадо. Завършена ездачка, тя се беше кандидатирала за член на Конгреса и беше спечелила. Сега течеше шестият й мандат.

Лорън беше облечена подходящо за влажната вашингтонска жега и изглеждаше изумително с кафеникавите си къси панталони, златни сандали и жълта блуза. С изпъкналите скули, виолетовите очи, оградени от коса с цвета на канела, тя приличаше повече на фотомодел, отколкото на народен слуга. В течение на десет години връзката й с Пит на няколко пъти преминаваше от интимна в платоническа и обратно. Преди време двамата бяха разговаряли сериозно за брак, но тъй като всеки от тях беше женен за работата си, се оказа, че ще им е трудно да живеят под един покрив.

Кели се приближи и двете жени мигом се измериха с поглед от горе до долу. Пит ги представи една на друга, но като мъж не забеляза мигновения подмолен конфликт за територия между двете.

— Кели Еган, запознай се с конгресменката Лорън Смит.

— За мен е чест, конгресмен Смит — каза Кели със стегната лека усмивка.

— Моля те, наричай ме Лорън — отвърна мило тя. — И за мен е чест. Познавах баща ти. Моля те, приеми моите съболезнования. Той беше блестящ мъж.