Клайв Къслър - Възкръсналите

Докато Пит, Джордино и Томас отпиваха от коктейлите си, които едва не преливаха от чашите, Кели приготвяше за печене риба тон и салата от сурово зеле. Въпреки нараняванията си всички си похапнаха добре.

След това се върнаха в гостната и сложиха всяка мебел на мястото й, а Томас наля на всекиго по чаша четирийсетгодишен портвайн.

— Ти каза на Канай, че формулата била скрита в лабораторията на баща ти — обърна се Пит към Кели.

Тя погледна Томас, сякаш му искаше позволение. Той й се усмихна леко и кимна в знак на насърчение.

— Формулата е в една папка, скрита зад панел във вътрешната страна на вратата.

Джордино въртеше бавно течността в чашата си.

— Успя да ме заблудиш. Никога нямаше да се сетя да търся вътре във вратата.

— Баща ти е бил умен човек.

— А пък Джош — смел — отбеляза Джордино с уважение. — Въпреки че го пребиха от бой, той не каза дума на Канай.

Томас поклати глава.

— Уверявам ви, че ако Пит не беше дошъл, бях на път да издам тайното място на формулата, за да спася Кели от по-нататъшни мъчения.

— Може би — каза Пит, — но когато ония видяха, че няма да изтръгнат нищо от теб, те прехвърлиха усилията си към Кели.

— Те може да се върнат, дори още тази вечер — предположи Кели обезпокоена.

— Не, няма — увери я Пит. — На Канай ще му трябва време, за да събере нов екип. Той няма скоро да опита отново.

— Ще вземем всички възможни предпазни мерки — заяви със сериозен глас Томас. — Кели трябва да напусне къщата и да се скрие някъде.

— Съгласен съм — каза Пит. — Канай като нищо ще допусне, че ти ще скриеш някъде другаде формулата и така вие двамата ще продължавате да бъдете техният ключ за откриването й.

— Мога да тръгна с теб и Ал за Вашингтон — предложи Кели с игриви пламъчета в очите. — Ще бъда в безопасност под вашите грижи.

— Не съм сигурен дали се връщаме във Вашингтон — отвърна Пит и остави празната си чаша на масата. — Ще бъдете ли така добри да ни покажете лабораторията на доктор Еган?

— Няма много за гледане там. — Томас стана и ги поведе извън къщата, към обора. Вътре имаше три работни маси, заети от обичайната апаратура, която можеше да се види във всяка химическа лаборатория. — Не е особено вълнуващо, но тук е мястото, където проектирахме и разработихме „Слик 66“.

Пит се разходи из стаята.

— Не е това, което очаквах.

Томас го погледна чуден.

— Не те разбирам.

— Това не е мястото, където доктор Еган е измислил и конструирал своите магнитохидродинамични двигатели — заяви твърдо Пит.

— Защо мислиш така? — попита предпазливо Томас.

— Защото това е просто една химическа лаборатория и нищо повече. Доктор Еган беше брилянтен инженер. А аз не виждам никакви чертежи, никакви компютри, програмирани за изобразяване на триизмерни компоненти, никакви помощни средства или апаратура за конструиране на работни модели. Съжалявам, но това не е място, където един изобретателен ум ще постига огромен напредък в двигателната технология. — Пит замълча и изгледа Кели и Томас, чиито очи бяха забити в боядисания дървен под. — Едно не мога да разбера: защо вие двамата ме будалкате.

— Кели и аз не крием нищо от вас, господин Пит — заговори с официален тон Томас. — Истината е, че наистина не знаем къде Елмор е провеждал своите проучвания. Той беше добър човек и верен приятел, но притежаваше тайнственост, която стигаше до фанатизъм. Случвало се е Елмор да изчезне с дни, а понякога и със седмици в някоя тайна лаборатория, чието местонахождение знаеше единствено той. Двамата с Кели сме се опитвали да го открием по различни поводи, но той по някакъв начин успяваше да ни се изплъзне. Беше като призрак, който се появяваше и изчезваше, когато си поискаше.

— Мислите ли, че тайната лаборатория е някъде тук във фермата? — попита Пит.

— Не знаем — отвърна Кели. — Когато бяхме сигурни, че татко е излязъл извън фермата по работа или на проучвателна обиколка, Джош и аз претърсвахме навсякъде, но не откривахме никаква следа от тайна лаборатория.

— Казвате, че сте били близки приятели — намеси се Джордино. — Странно е тогава, че не ви се е доверявал.

— Да бяхте познавали Елмор. Той беше двойствена личност. Както в един момент беше разсеян, но любвеобилен баща и приятел, така в следващия се показваше параноичен инженер, който не вярваше никому, дори на най-близките си хора.

— А намираше ли време за развлечения? — поинтересува се Пит.

Джош и Кели се спогледаха.

— Той изпитваше невероятна страст към проучване на викингите — отговори Томас.