Клайв Къслър - Възкръсналите

Пит водеше битката на живота си и я губеше. Всеизвестна истина в бокса беше, че дребният мъж никога не може да надвие едрия. Поне в честна игра. Пит като обезумял потърси с поглед наоколо какво друго би могъл да хвърли. Грабна една тежка керамична лампа и я метна с две ръце. Но тя само отскочи от дясното рамо на Дарфур като камък от брониран танк. Пит започна да мята каквото му попаднеше: телефонен апарат, ваза, часовник върху полицата над камината. Но все едно че хвърляше бараж от топки за тенис — нищо не засягаше масивното тяло на Дарфур.

Пит се взря в студените безизразни очи и видя, че гигантът е уморен от тази игра. Дарфур се втурна през стаята като фурия. Но Пит беше все още пъргав и отстъпи встрани. „Експресният влак“ профуча край него и се блъсна в пианото. Пит скочи натам, грабна ниското столче за пианото и се приготви да размаже с него лицето на Дарфур. Но столчето остана само във вдигнатите му ръце.

Канай, чийто врат Кели междувременно бе стиснала с двете си ръце, се освободи от хватката й с лекотата, с която би се освободил от лапите на малък гризач, отскочи към Пит и стовари върху главата му приклада на оръжието си. Пит не изпадна в безсъзнание от удара, но изпита болка, която го свлече на колене и за кратко той загуби съзнание. След като бавно дойде на себе си, погледна със замъглен поглед Кели и я чу да крещи. Когато погледът му се избистри, видя как Канай извива ръцете й дотолкова, че за малко да ги прекърши. Кели се бе опитала да грабне оръжието му, докато вниманието му бе съсредоточено върху едностранната битка между Пит и Дарфур.

Пит изведнъж почувства, че е изправен на крака от Дарфур, който обви ръце около гръдния му кош и силно го стисна. Дъхът на Пит секна, сякаш боа се увиваше около него. Отвори уста, но не можа дори да изпусне въздишка. Започна да губи съзнание с мисълта, че повече няма да види дневна светлина. Имаше чувството, че всеки момент ребрата му ще се натрошат и тъкмо реши, че няма да издържи и ще е по-добре да се остави на смъртта да облекчи агонията му, когато ненадейно ръцете на гиганта се отпуснаха и освободиха гърдите му.

Като в сън Пит видя Джордино да влиза в стаята. Приятелят му заби юмрук в Канай отзад, в областта на бъбреците му, и онзи се преди надве.

Другите вайпъри се смразиха на място с оръжия, насочени към Джордино, и зачакаха заповед от Канай да стрелят.

Дарфур погледна навъсено натрапника, но като го видя, че не носи оръжие и е с цели трийсет сантиметра по-нисък от него, по лицето му се изписа презрение.

— Оставете го на мене — изрече той със злоба.

Точно тогава, пускайки Пит, който се свлече като празен чувал на килима, гигантът направи две крачки и повдигна от пода Джордино в огромна мечешка прегръдка. Вместо Дарфур да гледа отвисоко врага си, двамата се загледаха очи в очи, с лица на сантиметри едно от друго. Устните на Дарфур се разтегнаха в сатанинска усмивка, докато лицето на Джордино остана безизразно, без сянка на страх по него.

Когато Дарфур бе сплел ръце зад гърба му, притискайки го като в менгеме, Джордино бе успял да вдигне и изпружи ръцете си над главата на гиганта. Дарфур не обърна внимание на това негово движение и използва всеки грам от огромната си сила, за да изтръгне живота от ниския италианец.

Пит, все още замаян и обзет от адска болка, запълзя по килима, като си поемаше въздух с мъка поради наранените си гръден кош и глава. Кели скочи върху гърба на Дарфур, обви с ръце лицето му и започна да извива главата му ту на една, ту на друга страна. Дарфур се освободи от нея с едната си ръка и я блъсна настрани като манекен от витрина. Тя падна върху дивана, а Дарфур притисна с нови сили Джордино.

Но Джордино нямаше нужда да бъде спасяван. Той спусна ръце, обви ги около врата на гиганта и заби палци в гръкляна му. Дарфур изведнъж осъзна, че сега той е този, който гледа смъртта в очите. Лицето му със злобна усмивка се изкриви от страх, когато почувства, че не му стига въздухът. Той се опита отчаяно да стисне по-силно Джордино и в същото време да охлаби стоманените пръсти, забити в гръкляна му. Но Джордино беше безжалостен; не даваше никакви признаци, че ще отстъпи. После той се отдели от тялото на Дарфур като безмилостен булдог, докато гигантът се мяташе насам-натам из стаята като обезумял.

Изведнъж Дарфур нададе смразяващ вой, подви колене и се строполи на пода като отсечен дъб. В този момент няколко патрулни коли от шерифството и фургони на Специалните сили спряха на чакълестата алея. Униформени мъже, тежковъоръжени, започнаха да ограждат къщата. През прозорците долетя и шумът от приближаващи се хеликоптери.