Клайв Къслър - Възкръсналите

— Излизайте отзад! — извика Канай на хората си, след което грабна Кели през кръста и тръгна да я извежда от стаята.

— Причиняваш й болка — каза Пит с леден глас — и аз ще те накъсам на парчета, едно по едно.

Той забеляза, че Канай пресмята шансовете си да избяга с боричкаща се пленница.

— Не се безпокой — отвърна Канай подигравателно и метна Кели към Пит. — Засега е твоя. Но докато се срещнем отново, а това няма начин да не стане.

Пит се опита да го настигне, но не беше в състояние да тича. Спря се и се облегна на бюфета, изчаквайки паяжината в съзнанието му да се разкъса и болките му да стихнат. След минута се върна отново в гостната и завари Джордино да срязва въжетата около Томас, а Кели почистваше раните по лицето на учения с парче плат, напоено с уиски „Джак Даниелс“.

Пит погледна лежащия на пода Дарфур.

— Мъртъв ли е?

— Още не. Реших, че е по-добре да остане жив. Може би ще го накараме да разкаже на полицията и ФБР каквото знае.

— За една бройка да закъснееш — едва-едва му се усмихна Пит.

Джордино го погледна и сви рамене.

— Тръгнах две секунди след като те видях, че се строполи на пода, но се забавих, тъй като трябваше да се справя с охранителя пред обора.

— Признателен съм ти — каза искрено Пит. — Ако не беше ти, сега нямаше да съм на крака.

— Да, моята намеса беше решителна.

Последната дума винаги беше на Джордино.

Пит се приближи до Томас и му помогна да стане.

— Как си, ветеране?

Томас се усмихна бодро.

— Като се разкърша малко, ще стана като нов.

Кели вдигна поглед към лицето на Пит, когато той обви ръка около раменете й и рече:

— Ти си била много жилава малка дама.

— Той измъкна ли се?

— Канай ли? Мисля, че да, освен ако заместник-шерифите не го настигнат.

— Едва ли — отвърна тя притеснена. — Няма да го намерят. Той ще се върне да убива за отмъщение. Шефовете му от „Цербер“ няма да мирясат, докато не се сдобият с формулата на татко.

Пит се загледа през прозореца, сякаш търсеше нещо в далечината отвъд хоризонта. Когато накрая заговори, гласът му беше тих, сякаш се колебаеше пред всяка сричка.

— Имам странното чувство, че формулата за масло не е единственото нещо, което те търсят.

Беше късен следобед. Дарфур и двамата усмирени от Пит и Джордино вайпъри бяха оковани с белезници и закарани в шерифството, където им бе повдигнато обвинение за убийството на охранителите на Еган. Кели и Томас дадоха показания пред следователите от отдел „Убийства“ към шерифството, а след тях и Пит и Джордино. Кели се оказа права, че помощник-шерифите никога няма да заловят Оно Канай. Пит тръгна по следите на убийците и стигна до високата скала край река Хъдсън, където откри въже, спускащо се до водата.

— Сигурно са избягали с чакаща ги лодка — отбеляза Джордино.

Пит стоеше с приятеля си на върха на стръмните скали и се взираше във водата. После погледна зелените хълмове и гори на отсрещния бряг. Малките селца, пръснати покрай нюйоркския бряг в частта на долината Хъдсън, бяха станали известни от творбите на Уошингтън Ървинг.

— Удивително е как Канай се справя с всяко непредвидено обстоятелство.

— Мислиш ли, че вайпърите ще проговорят при разпита?

— Дори и да го направят, едва ли ще е от голямо значение — отвърна бавно Пит. — Тяхната организация вероятно работи на самостоятелни групи, като никоя не знае с какво се занимава другата, но под общата команда на Канай. Доколкото те знаят, веригата от команди спира до него. Бас ловя, че никой от тях няма представа, че истинските му шефове седят в кабинетите на „Цербер“.

— Ясно е, че никак не са глупави да оставят следа, водеща до вратите им.

Пит кимна.

— Държавните прокурори никога няма да открият напълно неопровержими доказателства, за да ги обвинят. Ако някога бъдат наказани за престъпните си деяния, то няма да е по силата на закона.

Кели прекоси тревната площ пред къщата и се приближи до тях.

— Гладни ли сте?

— Аз съм непрекъснато гладен — засмя се Джордино.

— Направих лека вечеря, а Томас забърква коктейли „Маргарита“.

— Душичке — Пит обви ръка около талията й, — ти току-що произнесе вълшебната думичка.

Да се каже, че вкусът на доктор Елмор Еган за вътрешно обзавеждане е бил еклектичен, щеше да е подценяване. Гостната беше обзаведена в ранен колониален стил, кухнята очевидно е била проектирана от инженер на високо техническо ниво, чиято страст е клоняла повече към екзотичния вид, отколкото към чревоугодническото готвене, а трапезарията сякаш беше пренесена от викингска ферма — столовете и масите бяха изработени от масивен дъб със сложна дърворезба.