Клайв Къслър - Възкръсналите

— Кажи на дебелака да я пусне.

Канай се обърна и погледна с почуда Пит.

— Какво каза?

— Казах да кажеш на тоя дебел лакей да махне мазните си ръце от момичето — и свали маската си.

Всички вайпъри в стаята мигом разпознаха в Пит измамника и бързо вдигнаха и насочиха оръжията си в гърдите му.

— Ти?! — промълви смаян Канай, после извика: — Почакайте, не го убивайте, още не!

Кели забрави за миг болките си и загледа Пит с огромна изненада.

— Не, не биваше да идваш — процеди тя през стиснати зъби.

— Ти си следващият, който ще умре, Канай — каза Пит със студенина в гласа, — ако не я освободиш.

Канай го погледна развеселен.

— О, така ли? И кой ще ме убие? Ти ли?

— Отряд от Специалните сили ще пристигне тук всеки момент. Единственият ви изход оттук е шосето. Вие сте в капан.

— Нали ще ми простиш, господин Пит, ако не ти повярвам. — После направи лек знак с глава на гиганта. — Изправи жената на крака, Дарфур — и отново се обърна към Пит. — Ти ли уби един от хората ми?

— Не. Само цапардосах твоето другарче от охранителния пост и го проснах в безсъзнание, а после си услужих с дрехите му.

— Имам сметки за разчистване с теб, господин Пит. Ще възразиш ли?

— Колкото до мене, мисля, че заслужавам медал, задето осуетих мръсните ти планове. Мястото на теб и приятелите ти е обратно в тресавището на Джурасик.

— Смъртта ти ще бъде бавна и мъчителна.

Стана така, както се очакваше. Канай нямаше да убие Пит веднага. В съзнанието на убиеца това беше време за разплата. Пит напълно съзнаваше, че е в опасно положение. Какво ли си мислеше Джордино, докато наблюдаваше сцената на монитора? „Законът“ идваше, в това беше повече от сигурен, но кога? Трябваше да печели възможно повече време.

— Дали не прекъснах нещо, като влязох тъй ненадейно? — попита той наивно.

Канай го измери с поглед.

— Тъкмо провеждах приятелски разговор с госпожица Еган и господин Томас относно работата на доктор Еган.

— Познатата практика: „Да се доберем до формулата за маслото“ — вметна презрително Пит. — Колко несъзидателно от твоя страна, Канай. Едва ли не всеки в страната знае тази формула, освен ти и твоите приятелчета в „Цербер“.

Канай отвори широко очи.

— Добре си информиран.

Пит сви рамене.

— Въпрос на интерес.

Кели се приближи до Томас, махна кърпата от устата му и избърса кръвта от лицето му с края на пуловера си, като го повдигна дотолкова, че се видя сутиенът й. Томас я погледна с мътни очи и смънка думи на благодарност. Огромният Дарфур стоеше зад Пит и гледаше като койот, втренчен в заек в дълбоко тясно дере.

— Май ще потвърдиш поговорката „Всяко зло за добро“ — отвърна му Канай и се обърна към Кели. — А сега, госпожице Еган, ще бъдете ли така любезна да ми дадете въпросната формула, защото в противен случай ще прострелям този мъж първо в коленете, после в лактите и накрая в ушите.

Кели погледна Пит с тревога. Стана й ясно, че след като Канай заплашваше и Пит, и Томас, тя нямаше да има достатъчно твърдост, за да издържи и изведнъж се огъна:

— Формулата е скрита в лабораторията на баща ми.

— Къде по-точно? — поиска да узнае Канай. — Ние вече претърсихме лабораторията.

Кели понечи да отговори, но Пит я изпревари.

— Не му казвай. По-добре всички ние да умрем, отколкото да поднесем на тепсия на неговите приятели убийци в „Цербер“ нещо, което не заслужават.

— Достатъчно! — кресна Канай и като извади автомата от презраменния си кобур, го насочи в коляното на Пит. — Изглежда, че ще се наложи госпожица Еган да бъде убедена.

Дарфур заобиколи Пит и застана пред него.

— Сър, за мен ще бъде чест, ако ми разрешите да се справя с това псе.

Канай погледна гиганта и се усмихна.

— Преотстъпвам ти го. Пренебрегнах твоята сила в убеждаването, стари приятелю. Той е изцяло твой.

Дарфур се обърна, за да подпре карабината си до един стол и Пит, който се правеше на много изплашен, изведнъж се изпъна като гърмяща змия и заби коляно в Дарфур, улучвайки мъжа чудовище в слабините. Ударът щеше да го зашемети или поне да го обезсили, но коляното на Пит попадна малко встрани от гениталиите, в свивката между бедрото и торса.

Дарфур обаче беше неподготвен и се преви надве, издавайки дрезгав стон от болка, но само за миг. Съвзе се почти мигновено и удари като с чук Пит в гърдите с двете си събрани длани, като изкара въздуха му и го метна през масата върху килима. Пит никога не беше удрян с такава сила. Той се изправи на колене, мъчейки се да си поеме въздух. Още един такъв удар щеше да го прати в моргата. Той разбра, че няма да може да надвие този гигант с крака и юмруци, а дори само да направи опит за съпротивление, му трябваха мускули колкото дренажни тръби. Беше му нужно оръжие, каквото и да е оръжие. Той вдигна една масичка за кафе и я стовари върху главата на Дарфур, в резултат на което масичката стана на трески. Гигантът сигурно имаше череп от стомана; очите му се разфокусираха и той се олюля. Пит си помисли, че ще падне и се приготви да скочи и изтръгне оръжието от ръката на Канай, но Дарфур се окопити от удара, потърка главата си с ръка и фокусирайки отново погледа си, възобнови атаката.