Клайв Къслър - Възкръсналите

Томас се опитваше да разхлаби въжетата си и изричаше неразбираеми поради запушената му уста ругатни, но само предизвикваше смях сред петимата мъже в стаята, които захвърлиха фалшивите си униформи и се преоблякоха в собствените си работни черни облекла.

— Добре ли мина всичко? — попита ги Канай.

Огромен като планина мъж, висок близо два метра и с тегло близо сто и трийсет килограма, кимна и отговори:

— Охранителите на Еган не бяха на особено високо ниво. Те веднага се хванаха на „шерифската въдица“.

— Къде са сега?

— Отървахме се от тях.

Канай погледна способния си колега, който имаше нашарено с белези лице, счупен нос, крива усмивка, разкриваща два липсващи предни зъба, и ухо като карфиол и кимна със задоволство.

— Добре се справяш, Дарфур.

Тъмните очи под черната гъста грива светнаха. Канай и Дарфур работеха заедно от години, откакто се срещнаха за първи път, когато имаха за задача да елиминират една терористична група от Иран. Едрият арабин посочи към Томас.

— Моля те, виж го. Няма една синина по него, а съм сигурен, че достатъчно се е размекнал, за да ти каже всичко, което поискаш да узнаеш.

Канай огледа Томас и видя лицето му, изкривено от болка вследствие на побоя. Той не се усъмни, че Дарфур е спукал ребрата на учения. Забеляза също и гнева в очите му, когато видя Кели да лежи упоена и в полусъзнание на пода. Канай се усмихна на Томас, преди да се приближи и да ритне силно Кели в корема. Израз на силна болка премина по лицето й, съпроводена с жален стон, и тя отвори очи.

— Събудете се, госпожице Кели. Време е да накарате господин Томас да разкрие формулата на моторното масло на баща ви.

Кели се сви на кълбо и притисна ръка в корема си, мъчейки се да си поеме въздух. Такава болка изпитваше за първи път в живота си. Канай беше специалист в това да забива върха на ботуша си точно там, където болеше най-много. След минута тя се надигна с мъка на лакът и погледна Томас.

— Не казвай нищо на тази отрепка, Джош…

Тя не можа да продължи. Канай й изкара отново дъха, като стъпи върху врата й и го притисна в килима.

— Много сте твърдоглава, млада госпожице — каза той студено. — Обичате ли болката? Защото със сигурност ще я изпитате.

Един от хората на Канай влезе в стаята, носейки в ръка малка радиостанция.

— Съобщиха ми, че към портала се приближава кола. Да я пуснем ли да влезе, или не?

Канай се замисли за момент.

— По-добре е да я пуснем и да видим кой идва, иначе ще събудим подозрения.

— Добре, началство — каза Джордино през прозявка. Той все още беше уморен от полета си от Маями. — Как смяташ да отвориш портала на замъка?

— Като набера кода — отговори Пит, който седеше зад волана на стара камионетка „Форд“, наета от търговец на селскостопански уреди.

— А знаеш ли го?

— Не.

— Значи ме мъкнеш със себе си близо час, след като те извадих от „Голдън марлин“ и изразих само предположение, че Канай е отвел Кели в бащината й лаборатория, а сега ми казваш, че не знаеш кода?

— Какво по-добро място да се изтръгне информация от нея и Джош Томас? Формулата трябва да е скрита някъде в лабораторията.

— Тогава какво находчиво средство ще използваш, за да влезеш вътре? — попита Джордино, оглеждайки масивния портал и високия зид.

Пит не отговори, а се наведе през прозореца си и натисна няколко бутона.

— Този трябва да подейства. Всъщност Кели има резервно дистанционно управление с различен код.

— Добре, да предположим, че Канай и неговите подлизурковци са обезвредили и охранителната система, и охранителите. Защо мислиш, че ще ни отворят портала?

— Защото набрах като код името „Цербер“.

Джордино извъртя очи.

— Ако имах грам разум, тук именно щях да сляза от колата.

Зелените очи на Пит изглеждаха мрачни.

— Ако съм сгрешил, порталът няма да се отвори, което ще значи, че сме били път напразно и загубваме Кели завинаги.

— Не, ще я намерим — рискува Джордино. — Няма да спрем да я търсим, докато можем.

Те се канеха да си тръгват, когато огромният портал бавно започна да се отваря.

— Май успяхме — отбеляза Пит с чувството, че се е оказал прав.

— Сигурно знаеш, че ни готвят засада и ще ни направят на пух и прах.

Пит подкара колата и мина през портала.

— Ние също сме въоръжени.

— Да бе, ти — с античен колт, а аз — само с една отвертка, която намерих в жабката на колата. А ония приятелчета са въоръжени с автомати.

— Може би ще измислим нещо по пътя.

Пит мина покрай земеделската земя и намали скоростта, когато стигна до лозето, изчаквайки бариерата на пътя да се вдигне. След като това стана, един от хората на Канай, в униформа на охраната, се доближи до колата и надникна през прозореца, държейки карабината си пред гърдите си.