Клайв Къслър - Възкръсналите

— Не е точно гениален план, но поне ще предостави куп информация.

— Ами пазачите около фермата?

— Открихме начин да проникнем през охраната, без да се задействат алармените системи.

— Канай има късмет, че вие сте му наредил да се върне тук, преди хората му и корабът да бъдат взривени край островите Кермадек.

— Трябваше ми тук по други причини.

Зейл помълча известно време, после заговори:

— Искам този въпрос да се уреди веднъж завинаги. Проектите ни трябва да завършват без прекъсвания отвън. Не бива да има повече провали. Може би ще трябва да намеря някого, който да ръководи „Вайпърс“ без усложнения.

Преди Вон да отговори, въдицата на Зейл се изви — един костур бе захапал стръвта. Рибата изскочи над водата и отново цопна в нея. Зейл предположи, че теглото й е около три килограма. Двамата мъже се смълчаха, докато Зейл бавно умори рибата и започна да навива кордата. Когато рибата се появи до лодката, Вон я загреба със серкме и я загледа как се мята между ходилата му.

— Добър улов — поздрави той Зейл.

Лицето на главния директор на „Цербер“ доби доволен израз, докато махаше кукичката на червено-белия вибратор от устата на рибата.

— Със стара „Басарино“ като тази, изпробвана и вярна, никога няма празно. — Той не хвърли въдицата отново, а бръкна в риболовната си кутия и направи цяло представление, тършувайки за друга изкуствена стръв. — Слънцето се издига все повече и мисля да опитам с „Уиноу“.

В съзнанието на Вон светна предупредителна лампичка и той се вгледа в очите на Зейл, мъчейки се да прочете мислите му.

— Да не би да намеквате, че вече не ставам за началник на „Вайпърс“?

— Мисля, че други ще могат да довеждат бъдещите мероприятия до по-продуктивен край.

— Служих ви лоялно цели дванайсет години — възрази Вон със сдържан гняв. — Това нищо ли не значи?

— Повярвайте ми, признателен съм ви… — изведнъж Зейл посочи зад гърба на Вон. — Хванала ви се е риба.

Вон се обърна да погледне, осъзнавайки твърде късно, че влакното му беше все още усукано и той не беше пуснал стръв във водата. Със светкавично движение Зейл грабна спринцовка от риболовната си кутия, заби иглата във врата на Вон и натисна буталото.

Отровата подейства почти веднага. Още преди да понечи да се съпротивлява, тялото на Вон се скова и миг след това настъпи смъртта. Той падна в лодката с широко отворени очи и отпуснато тяло.

Зейл спокойно потърси пулса му и като не напипа такъв, уви около глезените на Вон едно въже, завързано за котвата на лодката — голяма тенекиена кутия, пълна с втвърден бетон. После спусна котвата зад борда и избута тялото на Вон след нея. Остана бездушно загледан във водата, докато въздушните мехурчета спряха да се издигат до повърхността.

Рибата продължаваше да се мята на дъното на лодката, но бързо бе укротена от Зейл, който метна и нея зад борда при Вон.

— Съжалявам, приятелю — промълви той с поглед в зелената вода, — но провалът води до провал. Когато сетивата ти затъпеят, време е да бъдеш сменен.

Губейки търпение, Фред Еймс тръгна предпазливо към езерото, криейки се зад дърветата. Като стигна до брега, той погледна над водата към самотния рибар, който гребеше обратно към чакащата лимузина.

— Странно — смънка той под носа си, — мога да се закълна, че в лодката имаше двама мъже.

Членовете на реорганизирания екип от „Вайпърс“, сега ръководени от Оно Канай, бяха разбрали по кое време става смяната на охраната във фермата на Еган. След като ги бяха дебнали, за да видят кога на портала пристига новата смяна, а старата се разотива по домовете си, с помощта на въздушна видеофотография те проследиха новодошлите охранители до тайните им постове. После проникнаха във фермата, преоблечени като заместник-шерифи с кола, боядисана в цветовете на областния полицейски патрул. След като убиха нищо неподозиращия, замаскиран край пътя охранител, те влязоха в къщата, плениха Джош Томас и свикаха останалите охранители уж на събрание за разясняване на новата програма за охрана.

Още щом охранителят прекрачеше прага на къщата, те го застрелваха, после хвърлиха труповете в мазе с допълнителна външна врата под обора.

Когато Оно Канай пристигна на близкото летище с частен самолет без обозначителни знаци, собственост на „Цербер“, той положи упоената Кели в багажника на колата си и се отправи към фермата на баща й, вече охранявана от неговия екип от наемни убийци. Той внесе Кели през предната врата и я стовари на пода пред Джош Томас, който беше вързан за стол с напъхана в устата му кърпа.