Клайв Къслър - Възкръсналите

Радостни викове разкъсаха почти безветрения въздух. Хора крещяха възбудени, други свиреха с уста, прозвучаха клаксони и сирени. И те като Търнър не вярваха на очите си. Възкресяването дойде толкова внезапно, толкова ненадейно, че почти никой не беше подготвен, фоторепортерите в плавателните съдове, в самолетите и хеликоптерите бързо пренебрегнаха заплахите и заповедите на Търнър и на капитана на катера на бреговата охрана да стоят далече от района и започнаха да се тълпят, като някои дори бяха решени да се качат на борда на туристическата подводница.

Едва „Голдън марлин“ се настани върху водата като квачка върху полог, и цяла армада от спасителни съдове се впуснаха към нея. Лодките от „Алфред Олтман“ пристигнаха първи и се привързаха до нея. Търнър нареди да се прекратят работите с резачките, а на мъжете от екипажа си — просто да проникнат вътре през люковете за качване и товарене, които вече можеха да бъдат пробити отвън без опасност от нахлуване на вода.

„Меркюри“ също излезе на повърхността до голямата подводна лодка. Маккърди маневрираше подводния апарат така, че маркучът да остане в машинното отделение и да продължи да подава въздух, който да изхвърля водата отвътре. Джордино отвори люка и преди Маккърди да го спре, скочи от подводния апарат във водата и заплува към една лодка с военноморски спасителен екип, който отваряше десния люк за качване в подводницата. За щастие един от екипа разпозна Джордино, защото в противен случай нямаше да го допуснат да се доближи до тях. Те издърпаха Джордино в лодката и той също напрегна мускули, за да помогне в отварянето на люка, който беше покрит и почти споен с дънна утайка.

С общи усилия капакът помръдна нагоре с пет сантиметра. Напънаха се отново. Този път капакът се отвори и те го извиха назад на пантите му. За миг всички останаха смълчани и надникнаха вътре. Противна миризма блъсна ноздрите им. Разбраха, че идва от негодния за дишане въздух. Макар генераторите да продължаваха да работят, стори им се странно, че вътрешността на лодката е ярко осветена.

В същия момент моряците от другата страна на корпуса отвориха левия люк и така направиха течение с чист въздух, който смени издишания и застоял вътре. Влизайки в подводницата, спасителите се натъкнаха на тела, лежащи на пода и веднага се заловиха да ги свестяват. Джордино разпозна сред тях капитан Болдуин.

С мисълта обаче, че има друга първостепенна задача, Джордино не се поколеба и се завтече към общия салон, прекоси тичешком коридора и се качи по стълбите в командната рубка. Тичаше със свито сърце, вдишвайки разваления въздух, който бавно започваше да се насища отново с кислород. Нахлу в командната рубка с нарастващ ужас, ужас от мисълта, че може би е вече много късно да спаси най-скъпия си приятел от детинство.

Прекрачи неподвижното тяло на О’Мали и коленичи до Пит, който лежеше проснат на пода със затворени очи и привидно бездиханен. Без да губи време да търси пулса му, той се наведе, за да приложи метода за свестяване „уста в уста“. Но в този момент, за негово огромно изумление, хипнотизиращите зелени очи се отвориха и се разнесе шепот:

— Надявам се с това да приключва забавната част от програмата.

Никога не се е случвало толкова много хора да са едновременно тъй близо до смъртта. И никога не е имало толкова много, измамили старицата с косата и онова триглаво куче, което пази Хадес. Беше на косъм, беше истинско чудо, че никой от пътниците и екипажа на „Голдън марлин“ не завърши трагично. Всички те бяха изтръгнати от ръцете на смъртта. Само седемнайсет души, предимно възрастни мъже и жени, бяха превозени с хеликоптери на бреговата охрана в болници в Маями и всички те с изключение на двама се възстановиха без тежки странични ефекти. Тези двама бяха изписани от болницата една седмица по-късно със силно главоболие и травми.

Повечето се бяха свестили от възобновената циркулация на чист въздух. Само около петдесет души имаха нужда от кислороден апарат. Журналистите и директорите на „Блу сийз“ провъзгласиха за герои капитан Болдуин, задето бе спомогнал да се предотврати една огромна трагедия, и корабния лекар Джон Рингър, чиито безмерни усилия бяха свели жертвите до нула. Капитан Търнър и екипажът му също получиха одобрение и похвали от Военноморските сили за участието им в спасителната операция.

Само малцина знаеха за ролята на Пит и Джордино за спасението на подводницата и всички хора на борда й. Когато репортерите научиха, че мъжът, помогнал за спасението на над две хиляди души от пожара на „Емърълд долфин“, също е помогнал за издигането на „Голдън марлин“ на повърхността, той и Джордино вече си бяха отишли — хеликоптер на НЮМА ги беше качил от кърмовата площадка на „Алфред Олтман“.