Клайв Къслър - Възкръсналите

— Можем да спрем генераторите. Така ще спечелим още няколко часа.

Болдуин уморено поклати глава.

— По-добре да поддържаме мощността и да предоставим на хората тук възможно най-нормален живот до края им. Освен това помпите трябва да продължат да отстраняват водата от залетите отсеци.

В командния мостик влезе доктор Джон Рингър. Корабният лекар беше затънал в работа. Пътници влизаха в лазарета с оплаквания от главоболие, замайване и повдигане. Той правеше всичко по силите си, за да им даде лекарска помощ, без да се впуска в подробности за крайния резултат на състоянието им.

Пит извърна глава към доктора, който имаше изтощен вид и изглеждаше на ръба да рухне психически.

— И аз ли изглеждам толкова зле, колкото ти, докторе?

Рингър се насили да се усмихне.

— По-зле, ако можете да ми повярвате.

— Мога.

Рингър се отпусна тежко върху един стол.

— Това, което ни чака, е асфиксия. Или с други думи, спиране на дишането поради недостатъчно поемане на кислород и недостатъчно издишване на въглероден двуокис.

— Какви са приемливите нива? — попита Пит.

— Двайсет процента кислород, три десети от един процент въглероден двуокис.

— А в какво положение сме сега?

— Осемнайсет процента кислород и малко над четири процента въглероден двуокис.

— А какви са опасните граници? — Въпросът зададе Болдуин.

— Съответно шестнайсет и пет процента. След това концентрациите стават изключително опасни.

— Смъртно опасни — вметна Пит.

Този път Болдуин зададе на Рингър въпрос, който никой от присъстващите не искаше да зададе.

— Колко време ни остава?

— И вие като мен изпитвате недостиг на кислород — заговори спокойно Рингър. — При това положение, два, два и половина часа, но в никакъв случай повече.

— Благодаря ти за откровения отговор, докторе — каза Болдуин искрено. — Възможно ли е да удължиш малко това време с помощта на дихателните апарати на пожарната команда?

— Има десетина млади хора под двайсетгодишна възраст, на които ще трябва да осигуря кислород до привършването му — и Рингър стана от стола. — Време е да се връщам в лазарета. Сигурно вече се е събрала опашка от пациенти.

След като лекарят си тръгна, Пит продължи да изучава плана на подводната лодка.

— За всеки сложен проблем има просто разрешение — отбеляза той философски.

— Уведомете ме, като го намерите — пошегува се Болдуин, после стана и се запъти към вратата. — Време ми е да се появя в залата за хранене. Късмет!

Пит само кимна безмълвно.

Много бавно той започна да чувства, че страх сковава съзнанието му, страх не за собствения си живот, а затова че няма да успее да спаси толкова много хора, чийто живот зависеше от неговото намиране на решение. В същото време обаче страхът изостри сетивата му и проясни ума му. И веднага след това го озари мисъл, и то с такава сила, че за миг той се вцепени. Решението наистина са оказа просто. То дойде внезапно и с потресаваща лекота. Подобно на много от хората, получили ненадейно вдъхновение, и той се зачуди как е могъл да не се сети по-рано.

Скочи на крака, прекатурвайки стола си от бързина да грабне телефона, свързан с кабела на буя, и извика в слушалката.

— Ал? Там ли си?

— Тук съм — потвърди със сериозен глас Джордино.

— Мисля, че намерих отговора! Не, не мисля, а съм сигурен.

Джордино се изуми от нетърпеливостта на Пит.

— Един момент, ще прехвърля разговора ни по високоговорителя на мостика, за да може и капитан Търнър и останалите от екипажа му да слушат. — След моментна пауза Джордино додаде: — Готово, говори.

— Колко време ще ви трябва да приготвите маркуча за сгъстен въздух и да го спуснете дотук?

— Знаете, естествено, господин Пит, че не можем да извършим свързването — обади се Търнър с навъсено като дъждовен облак лице.

— Да, да, знам това — отговори нетърпеливо Пит. — Колко време ви трябва, за да почнете да подавате въздух?

Търнър погледна към Маккърди. Офицерът беше забил поглед в пода, сякаш се питаше какво ли има под него.

— Можем да сме готови след три часа.

— Ако не намалите времето до два часа, откажете се.

— С какво ще помогне това? Така или иначе, не можем да направим свързването.

— Дали вашата помпа ще преодолее налягането на водата на дълбочината, на която се намираме?

— Тя подава трийсет и пет килограма на квадратен сантиметър — отговори Маккърди. — Това е два пъти налягането на водата на вашата дълбочина.

— Дотук добре — изстърга гласът на Пит; започваше да му олеква. — Спуснете бързо маркуча дотук. Хората вече изнемогват. Пригответе се да използвате манипулаторите на подводния ви апарат.