Клайв Къслър - Възкръсналите

— Получи се! — извика той. — Въздухът образува вътре мехур.

— Да, но от другите части на лодката не излиза никакъв въздух — отбеляза Маккърди.

Джордино обаче причисли този метод към лудостта на Пит.

— Той не се опитва да пречисти въздуха вътре. Намерението му е да издигне лодката на повърхността.

Маккърди погледна надолу и видя, че корпусът е затънал в дънната утайка. Обзеха го съмнения, че той ще може да се освободи от силата на всмукването и да се издигне.

След малко Маккърди каза тихо:

— Приятелят ти не отговаря.

— Дърк! — изкрещя Джордино в телефонната слушалка. — Обади се!

Но отговор не последва.

На борда на военноморския кораб за поддръжка „Алфред Олтман“ капитан Търнър сновеше напред-назад в мостика, докато слушаше за драмата, разиграваща се дълбоко под водата. Той също така прозря брилянтната идея зад хитростта на Пит. Според него тя беше невероятно проста, за да проработи. На мостика на „Алфред Олтман“ имаше осем мъже. Страх и чувство за поражение тегнеше над тях като мокро одеяло. Всички мислеха, че краят е дошъл и „Голдън марлин“ е на път да се превърне в титаново гробище. Беше им трудно да повярват, че на дълбочина по-малко от двеста метра под краката им 617 души поемат последните си глътки въздух. Те се събраха около високоговорителя, разговаряйки тихо, сякаш се намираха в църква, в очакване на вест от „Меркюри“.

— Дали ще извадят телата? — изрази гласно размишленията си един от офицерите на Търнър.

Търнър сви скръбно рамене.

— Подобна операция на такава дълбочина ще струва милиони. Вероятно ще ги оставят там, където са.

Млад мичман II ранг изведнъж удари юмрук в ръба на една от дървените плоскости.

— Защо не докладват? Защо Маккърди не ни казва какво става там долу?

— Спокойно, синко. Те си имат достатъчно притеснения, за да ги притискаме и ние.

— Но тя се издига, издига се! — Шестте думи бяха изречени от оператора на хидроакустичната станция със страничен обзор, който не откъсваше дори за миг поглед от записващото устройство.

Търнър се наведе над рамото на оператора и загледа с отворена уста уреда за наблюдение и измерване. Изображението на „Голдън марлин“ се бе изместило.

— Да, тя се издига! — потвърди той.

Силен стон се разнесе по високоговорителя — сигурна индикация, че метал е подложен на напрежение и разтягане, което потвърждаваше, че подводната лодка се отделя от дъното. После прогърмя гласът на Маккърди:

— Тя се освободи, божичко! На път е за повърхността. Номерът с впомпване на въздух в машинното стана. Тя получи достатъчно плавателност, за да преодолее всмукването и да се отлепи от дънната утайка…

— Опитваме да се движим заедно с нея — намеси се Джордино, — за да продължаваме да подаваме въздух във вътрешността й, иначе тя отново ще потъне.

— Ние ще сме готови! — извика в отговор Търнър.

Той започна да издава команди на всички от инженерния състав да се качат на борда на подводната лодка веднага щом тя стигне до повърхността и да срежат дупка в горната й част, за да влезе въздух за пътниците и екипажа. После изпрати съобщение до всички плавателни съдове в радиус от трийсет и пет километра да се притекат на помощ с всички спасителни съоръжения и кислородни апарати, които имат на борда си. Освен това изиска корабните им лекари да са в готовност да се прехвърлят на борда на „Голдън марлин“ още щом моряците му направят достъпно влизането в нея. Времето беше безценно. Те трябваше да проникнат вътре много бързо, ако искаха да свестят изпадналите в безсъзнание поради липса на кислород пътници и членове на екипажа.

Минути след като съобщението, че „Голдън марлин“ се издига от дъното бе предадено, атмосферата сред флотилията от кораби в близост до подводната лодка от унила се превърна в диво ликуване. Хиляди очи се втренчиха в откритата вода, заобиколена от кораби и моторници, когато въздушни мехурчета закипяха и се подадоха над повърхността, където се спукваха с цветовете на дъгата под утринното слънце. След тях се появи и „Голдън марлин“. Тя изскочи от водата в хоризонтално положение като огромна коркова тапа, след което цопна обратно, изхвърляйки фонтани от пръски и изпращайки високи вълни в плавателните съдове около нея. По-малките яхти се разклатиха като есенни листа, брулени от силен вятър.

— Тя излезе! — извика възбуден Търнър, изпълнен донякъде с опасението, че вижда мираж. — Спасителни лодки! — подаде команда той през рупора на вече спуснатите във водата моторници. — Бързо към нея!