Клайв Къслър - Възкръсналите

Всеки опит на репортерите да открият Пит за интервюта остана напразен. Той сякаш беше пропаднал в дупка и заринат в нея.

31 юли 2003 г.

Езерото Тохоно, Ню Джърси

Езерото Тохоно е встрани от утъпкания път, що се отнася до езерата в Ню Джърси. Там няма крайезерни жилища. То се намира върху частен имот, собственост на корпорацията „Цербер“ и се ползва от върховното й управление. За отдих на служителите беше предоставено друго курортно езеро, отдалечено на петдесетина километра. Тъй като островът е изолиран, езерото не беше оградено. Единственото средство за охрана се явяваше един заключен портал на осем километра, препречващ път, който се виеше през ниски хълмове и местност с гъста гора и стигаше до удобна триетажна ловна хижа, построена от дървени трупи. Хижата гледаше към езерото и към кей с хангар, приютяващ канута и гребни лодки. По езерото не се разрешаваше движението на моторизирани плавателни съдове.

Фред Еймс не беше директор в „Цербер“. Той дори не беше служител от ниско ниво, а един от неколцината местни жители, който не обръщаше внимание на табелите „Не преминавай“ и се промъкваше до езерото, за да лови риба. Той си издигаше малка палатка зад дърветата край езерния бряг. Езерото беше зарибено с широкоустен костур и редки видове риба, така че на него не му бяха нужни дълги часове, за да улови няколко костура от два до четири килограма до пладне. Той тъкмо се канеше да нагази във водата с непромокаемите си рибарски ботуши и да хвърли въдицата си, когато забеляза голяма черна лимузина да спира край лодъчната рампа. От нея слязоха двама мъже с рибарски принадлежности, а шофьорът избута една от няколкото лодки от рампата във водата.

На Еймс му се стори необичайно за служители от корпорацията да не използват лодка с извънбордов мотор. Вместо това единият от тях натисна веслата и изведе лодката до средата на езерото, където я остави да дрейфува, а другите двама закачиха примамките за костур и хвърлиха въдиците си. Еймс се върна в гората и реши да си стопли кафе на туристическата си печка и да почете книга, докато риболовците от корпорацията си тръгнат.

Мъжът, който седеше в средата на лодката и гребеше, изглеждаше висок малко над метър и осемдесет и много добре сложен за шейсетте си години. Имаше червеникавокестенява коса, без сиви косми, и почерняло от слънце лице. Приличаше на древногръцка мраморна скулптура — главата, челюстта, носът, ушите, ръцете и краката бяха като изваяни до съвършенство. Очите му бяха почти синьо-бели, като на хъски, но не пронизващи. Мекият им поглед често минаваше погрешно за приятелски и сърдечен, а в действителност правеше дисекция на всекиго в обсега му. Движенията му — като гребеше, връзваше примамката и после хвърляше въдицата си — бяха съвсем точно премерени.

Къртис Мърлин Зейл беше професионалист. Нищо не бе останало от момчето, което някога сновеше из царевичните ниви, за да изпълни скучните си задължения. След като баща му почина, той напусна училище, за да поеме семейната ферма и се образоваше сам. До двайсетгодишната си възраст бе превърнал фермата в най-голямата в областта и нае управител да я ръководи за майка си и трите си сестри.

Показвайки остър ум и хитрост, той си подправи гимназиалната диплома, за да бъде допуснат до най-престижното търговско училище в Ню Ингланд. Въпреки липсата на гимназиални познания Зейл беше благословен с брилянтен ум и фотографска памет. Завърши с отличие и продължи в университета, за да получи докторска степен по икономика.

Оттам нататък животът му следваше определена схема: той основаваше компании и ги разработваше, докато станеха изключително успешни, а после ги продаваше. На трийсет и осем години Зейл беше деветият по богатство в Америка, чиято чиста стойност наброяваше милиарди. После купи петролна компания с ниски печалби, но с високи наеми на клоновете й в страната и Аляска. След десет години я обедини със стара химическа компания. Най-накрая вля холдингите си в гигантския конгломерат, наречен „Цербер“.

В действителност никой не познаваше Къртис Мърлин Зейл. Той не завързваше приятелства, не ходеше на приеми, не посещаваше обществени прояви, не беше женен и нямаше деца. Любовта му беше властта. Той купуваше и продаваше политици, сякаш те бяха породисти кучета. Беше безскрупулен, жилав и студен като айсберг. Опонентите му в бизнеса никога не постигаха успех в сделките си. Повечето от тях свършваха с поражение или фалит — жертви на мръсни предателски битки, които далеч надхвърляха етичните процедури в бизнеса.