Клайв Къслър - Възкръсналите

— Какво обичате, господа?

— Къде е Гус? — попита невинно Пит.

— Обади се, че е болен — отвърна охранителят, докато очите му шареха из колата, за да открият оръжие и като видя, че такова няма, се отпусна.

— Как е малкото му момиченце?

Веждите на мъжа се повдигнаха с милиметър.

— Добре е. Последното, което чух…

Той не довърши мисълта си, тъй като в този момент Пит издърпа за дръжката колта си, скрит под бедрото му, и с едно движение над волана го заби в челото на охранителя. Очите на мъжа се затвориха, главата и раменете се плъзнаха под прозореца на вратата и изчезнаха от поглед.

Още преди мнимият охранител да падне на земята, Пит и Джордино го издърпаха през лозята до широкия ствол на едно дърво и тръгнаха надолу по осемте стъпала, водещи към поста за наблюдение под земята. На едната стена висяха двайсет монитора, чиито камери обхващаха земеделските ниви и вътрешността на къщата. Пит се вцепени, като видя завързания Томас и гърчещата се на пода Кели. Гледката го разяри, но в същото време и го успокои, че поне е жива и е само на неколкостотин метра. Петимата „вайпъри“ в стаята явно не подозираха, че са наблюдавани от камери.

— Открихме я! — извика Джордино с повдигнат дух.

— И е все още жива — добави Пит с нарастващ гняв. — Но по всичко личи, че ония отрепки доста са я измъчвали.

— Хайде да не нападаме като Седма кавалерия при Литъл Биг Хорн — предложи Джордино. — С охранителната система можем да наблюдаваме цялата ферма и къщата оттук и да открием къде са разположени останалите от хората на Канай.

— Ще трябва да го направим много бързо, защото те чакат тоя тип на пода да им докладва.

Джордино седна зад пулта, а Пит намери черното облекло на наемния убиец, което той бе свалил, за да се преоблече с униформата на охранителя на Еган. Той огледа неподвижното тяло на пода и прецени, че на ръст е горе-долу като него. Бързо свали дрехите си и облече черните панталони и пуловера. Ботушите го стягаха малко, но той успя да напъха ходилата си в тях и накрая сложи скиорска маска, покриваща главата и лицето му.

— Тия момчета нямат задръжки, когато се стигне до убийство — отбеляза Джордино, като видя на един от мониторите труповете на охранителите на Еган, струпани като чували с жито в мазето под обора. Той премести погледа си към другия монитор, търсейки да открие хората на Канай. — Освен петимата в къщата виждам още двама. Единият пази задната врата, гледаща към реката, а другият е до обора.

— С нашето приятелче на пода стават осем.

— Сега е моментът да повикаме подкрепление.

Пит посочи с глава един от трите телефона върху плота.

— Обади се на шерифа, съобщи за положението и поискай да изпратят група от Специалните сили.

— А ти? Ти с какво се залавяш?

— В това облекло те ще ме вземат за един от тях. Няма да ни навреди да се сдобием с приятел вътре в къщата, когато адът се разрази.

— А аз?

— Ти стой тук, наблюдавай ситуацията и упътвай групата от Специалните сили.

— Ами когато Канай се обади и попита къде са пътниците в колата?

— Измисли нещо. Кажи, че са били двама амбулантни търговци на тор и че си се погрижил за тях.

— Как ще стигнеш до къщата?

— Лозето свършва близо до предната й врата. Ще мина през него и ще стигна до предната веранда, като използвам за прикритие колоните. Единствено пътят по тревната площ ще бъде опасната част.

— Не ни вкарвай в нова каша, братле — каза Джордино с едва забележима усмивка.

— Обещавам да бъда послушен.

Джордино върна отново вниманието си към мониторите, а Пит изкачи стъпалата през ствола на старото дърво и тръгна предпазливо през лозето.

Съзнанието на Пит зарегистрира два вида чувства: страх, че може да не успее да спаси Кели, преди разбойниците на Канай да продължат да я измъчват, и съвсем простото и естествено желание за отмъщение. Беше му трудно да повярва, че корпорацията „Цербер“ и нейната банда от смъртоносни вайпъри оставя зад гърба си толкова много мъртъвци. И за какво? За нечия полза ли? За притежание на власт ли? Никой човек не живее толкова дълго, че да има време да се наслаждава на такива мръсни възнаграждения. В очите на Пит това беше пълно безумие.

Приведен под върховете на лозята, той тичаше между редовете, затъвайки с ботушите си в меката почва. Не беше взел автоматичното оръжие от обезвредения вайпър. Рядко използваше карабина, предпочиташе да се движи единствено със стария си 45-милиметров колт и два резервни пълнителя. Летният ден беше топъл и влажен и той започна да се поти под скиорската си маска. Не я свали, тъй като тя влизаше в стандартното облекло на мъжете от „Вайпърс“ и не искаше да събужда подозрения.