Клайв Къслър - Възкръсналите

— И беше голям почитател на Жул Верн — добави Кели. — Четеше и препрочиташе книгите му.

Пит обхвана с поглед лабораторията.

— Не виждам никакви следи от тези негови страсти.

Кели се засмя.

— Не сме ти показали библиотеката му.

— Ще ми се да я видя.

— Тя се намира в отделна сграда до къщата и гледа към реката. Татко я построи преди близо двайсет години. Това беше домът му извън дома му, неговата светая светих, където се разтоварваше след напрегнатата си работа.

Сградата, помещаваща студиото на Еган, беше построена от камък и наподобяваше мелница за жито от осемнайсети век. Покривът беше от шлистови плочи, а по стените се виеше бръшлян. Единственото съвременно удобство бяха таванските прозорци. Томас извади голям старомоден ключ и отключи входната дъбова врата.

Вътрешността на библиотеката покри представите на Пит. Лавиците от махагон и ламперията на стените излъчваха елегантност и изтънченост. Широките меки кресла и диванът бяха кожени, а писалището, все още отрупано с изследователски книжа, беше от палисандрово дърво с извит сгъваем плот. Обстановката завладяваше посетителя с уюта и спокойствието си. Библиотеката вероятно е пасвала на Еган като плътно прилепваща ръкавица, помисли си Пит. Тя беше идеално място за изследователска дейност.

Той се приближи до лавиците, покриващи стените от пода до тавана. Една стълба с колелца, чийто горен край се движеше по релса, е позволявала на Еган да стига до най-горните лавици. На единствената свободна стена висяха картини с викингски кораби. Под тях върху маса лежеше модел на подводница, дълъг близо метър и двайсет. Тъй като беше морски инженер, Пит огледа отблизо модела и го прецени като майсторска изработка. Подводницата беше заоблена в краищата, с илюминатори отстрани и малка кула към носовата част. Лопатите на гребния винт бяха прави като гребла, а не с извити краища като на съвременните конструкции.

Пит не беше виждал такъв подводен съд. Можеше да го сравни единствено с чертежа на една подводница, за която бе учил, построена от Конфедерацията по време на Гражданската война.

На месинговата плочка в долната част на модела пишеше: „Наутилус“. Дължина: седемдесет метра, широчина: осем метра. Спусната на вода през 1863 г.

— Много красив модел — отбеляза той. — Това е подводницата на капитан Немо, нали? От „Двайсет хиляди левги под водата“?

— Татко го проектира, като гледаше от гравюра в оригиналната книга, а после намери един строител на модели на име Фред Торно и му го даде да го построи.

— Класическа изработка — отбеляза с възхищение Джордино.

Пит продължи да се разхожда, като се спираше да чете заглавията на книгите. Всички те се отнасяха за епохата на викингите от 793 до 1450 година след Христа. Цяла една секция беше посветена на руническата азбука, използвана от скандинавските германци и норвежците от трети до тринайсети век.

Кели забеляза интереса на Пит към книгите, приближи се до него и го хвана под мишница.

— Татко се беше специализирал в превеждането на рунически писмени знаци, издялани върху камъни.

— И е вярвал, че викингите са стигнали чак толкова на юг?

— Беше убеден в това. Когато бях малка, той влачеше мен и мама из половината среднозападни щати в една стара каравана, за да копира и изучава всеки рунически камък, който намереше.

— Едва ли е открил много такива — вметна Джордино.

— Намери и описа над трийсет и пет камъка с древни рунически писмени знаци — и посочи една лавица, пълна с папки и бележници. — Всичко е събрано там.

— Възнамерявал ли е да публикува откритията си? — попита Джордино.

— Доколкото знам, не. Преди десетина години това за него беше като ключ за осветление, който той изключи. Някак изведнъж загуби интерес към изследванията на викингите.

— От една идея фикс премина на друга — добави Томас. — След викингите Елмор се потопи в романите на Жул Верн. — Той посочи друга лавица на отсрещната стена. — Събираше всяка книга, всеки ред, написан от Верн.

Пит извади една книга и я отвори. Подвързията й беше кожена. Буквите на гръбчето и предната корица бяха позлатени. Той я върна на мястото й и отстъпи назад.

— Никъде не виждам бележници или подвързани записки, свързани с Верн. Очевидно доктор Еган е чел книгите, но не си е водил бележки.

Томас изглеждаше изтощен от събитията през деня. Той бавно седна в едно от кожените кресла.

— Неговото посвещение на Жул Верн и викингите беше нещо като загадка. Той не беше човек, който се стреми да стане познавач на дадена тема за самото удоволствие. Никога не добиваше специализирани знания без определена цел.