Клайв Къслър - Възкръсналите

— Вярно е — потвърди Лорън. — Ние не можем да си позволим да произвеждаме петрола, който ни е необходим. При наличието на чуждестранни производители, играещи опасна игра, като намаляват продукцията си, за да покачват цените, всяка друга страна в света може да се изправи пред сериозен недостиг. Онова, което влошава положението, е, че американските находища на практика се изчерпват. Затова вътрешните производители с радост продават наетите си имоти и нефтени находища на „Цербер“ и се задоволяват с рафинирането на суров петрол, внесен отвън. Има дълга верига за снабдяване от находището до складирането, до петролоносачите, до складирането отново и накрая до рафинериите. Пресъхне ли веднъж снабдителната линия поради намаляване на продукцията, ще са необходими от три до пет месеца, за да тръгне потокът отново.

— Говориш за икономическо бедствие с епични размери.

Лорън стисна устни.

— Цените на горивата ще се покачат стремглаво. Авиокомпаниите ще трябва да вдигнат значително цените на билетите. Цените горивото по бензиностанциите ще скочат до небето. Инфлацията — също. Ще заговорим за цени на петрол, достигащи осемдесет долара на барел.

— Не мога да си представя галон бензин да струва пет или повече долара — отбеляза Пит.

— Това ни чака.

— А то няма ли да се отрази зле и на чуждестранните производители?

— Не, при положение че намалят продукцията си, а печалбите им станат почти тройни. Страните от ОПЕК например са много недоволни от начина, по който Западът ги манипулира години наред. Те ще трябва да играят настъпателно за в бъдеще и да обърнат гръб на молбите за увеличаване на продукцията на по-ниски цени. И ще подминат и заплахите ни.

Пит се загледа през прозореца в малките лодки, плаващи по река Потомак.

— Което ни връща отново към „Цербер“. Каква е тяхната гледна точка към цялата тази работа? Ако те играят за вътрешен монопол върху суровия петрол, защо не поемат и контролират също и рафинериите?

Лорън направи загадъчен жест с ръце.

— Напълно е възможно да водят тайни преговори със собствениците на рафинерии за изкупуването им. На тяхно място, бих се подсигурила във всяко отношение.

— Те трябва да имат мотив, и то солиден, иначе нямаше да действат така, че да оставят следи от трупове.

Следвайки упътванията на Джордино, Кели отби и мина през портала в края на международното летище „Роналд Рейгън“ и продължи със стария пакард по черен път, който свършваше пред някогашния хангар за самолети, притежаван от Пит. Пит смъкна преградното стъкло и каза на Джордино:

— Предлагам да закараш дамите до градската къща на Лорън, а ти да се прибереш и освежиш. После ни вземи всички около седем часа. Аз ще запазя маса за вечеря.

— Звучи чудесно — възкликна Кели, обърна се и се усмихна на Лорън. — Надявам се да не ви притесня много.

— Ни най-малко — отвърна любезно Лорън. — Разполагам със стая за гости и ще бъдеш добре дошла там.

Кели погледна Пит с блеснали от възбуда очи.

— Беше такова удоволствие да карам тази кола!

— Но не се привързвай прекалено към нея — усмихна й се той. — Искам си я обратно.

Когато пакардът потегли безшумно по пътя, Пит отключи външната врата с код на дистанционното си управление, влезе в хангара, остави си багажа на пода и погледна ръчния си часовник „Докса“. Стрелките му показваха два и половина. Той се пресегна през отворения прозорец на джипа на НЮМА и набра номер по клетъчния телефон.

Обади се дълбок музикален глас със свойствена интонация.

— Тук съм.

— Сейнт Джулиан?

— Дърк! — избоботи Сейнт Джулиан Пърлмутър — добър разказвач, чревоугодник и прочут морски историк. — Очаквах да ми позвъниш. Радвам се да те чуя. Получих доклад, от който разбрах, че си на борда на „Голдън марлин“.

— Бях.

— Поздравления за това, че си се измъкнал на косъм.

— Сейнт Джулиан, дали ще имаш време за малко проучвателна работа?

— Винаги имам време за моя любим кръщелник.

— Мога ли да отскоча до теб сега?

— Да, разбира се. Искам да опиташ новото ми шейсетгодишно порто, което поръчах от Португалия. Надявам се да ми правиш компания.

— Идвам след петнайсет минути.

Пит навлезе по една улица в Джорджтаун, оградена от двете страни с дървета и красиви къщи от началото на двайсетия век, и зави по алея за коли. Алеята минаваше покрай голяма тухлена къща, чиито стени бяха покрити с бръшлян, и се задънваше в просторен гараж, зад който имаше покрит двор. Гаражът, приютяващ някога файтони с конска тяга на имението, а по-късно и автомобили, беше разширен и преустроен в голям жилищен дом с двуетажен сутерен, където се намираше най-богатата библиотека с морски издания, събирана някога от сам човек.