Клайв Къслър - Възкръсналите

Пасаж баракуди с дълги, гладки тела, които блестяха като сребро, премина лениво покрай тях; издали долни устни напред, те се взираха с чисто черните си очи в търсене на храна. Плуваха плавно, в крак с лодката. После изведнъж, с едно мигване, се стрелнаха напред и изчезнаха от поглед.

Пътниците на левия борд имаха удоволствието да видят една огромна риба луна, наричана още Мола Мола. Огромното й заоблено тяло в блестящо бяло-оранжево, беше дълго три метра и почти толкова високо и вероятно тежеше близо два тона. Странната на вид риба, с огромни перки на гърба и опашката, изглеждаше така, сякаш тялото й беше забравило да расте на дължина. Голямата опашка се намираше точно зад главата. Приятелски настроеният гигант на дълбините също скоро остана зад подводницата.

Морските биолози, поканени на борда от морската туристическа линия, описваха и обясняваха характеристиките и схемите на поведение и миграция в морето. След рибата луна се появиха две малки риби чук, чиято дължина стигаше едва метър и половина. Пътниците се удивиха на широката издатина отпред на главите им и разположените в двата й края изпъкнали очни ябълки. Този вид акули проявиха любопитство и заплуваха редом до илюминаторите, взирайки се с по едно око в странните същества зад тях. Но и те, като другите риби, бързо се отегчиха от гигантския натрапник и размахвайки грациозно опашки, се загубиха във водния мрак.

До всеки илюминатор имаше монтиран цифров измервателен уред, който отчиташе дълбочината на подводница. Старши помощник-капитан Конрад съобщи по уредбата, че в момента се намират на дълбочина сто и осемдесет метра и наближават дъното. Като по даден знак пътниците доближиха лица до илюминаторите и се взряха надолу. Дъното бавно се появи и се просна под подводницата. Някога, преди океаните да се надигнат, то е било покрито с корали, но сега се виждаха само черупки, утайка и разпръснати скали от лава, обрасли с морски свят. Тъй като на тази дълбочина ярките цветове помръкваха, всички те добиха зеленикавокафяв оттенък. Безброй риби, обитаващи дъното, разнообразяваха голия пейзаж. Пътниците наблюдаваха прехласнати този чужд за тях свят при видимост над шейсет метра.

В предния купол, където се намираше командният мостик, капитан Болдуин внимателно превеждаше „Голдън марлин“ през водата, на петнайсет метра над океанското дъно, като зорко следеше за всяка неочаквана промяна в терена. Радиолокаторът и хидроакустичната станция със страничен обзор показваха дъното на една миля напред и встрани и предоставяха на операторите достатъчно време да променят курса и да издигнат подводния съд в случай на внезапна поява на висока скала. Курсът за следващите десет дни беше изчислен с особено старание. Частно наети океанографи бяха изучили океанското дъно през островните плавателни канали и бяха маркирали дълбочината за пътуването. Сега лодката следваше предварително зададения курс чрез компютрите на борда.

Дъното изведнъж изчезна, когато подводницата увисна над дълбока подводна котловина, чието дъно се намираше на деветстотин и петнайсет метра — с шестстотин и петнайсет метра по-дълбоко от пределните граници, определени от архитектите на лодката. Болдуин предаде щурвала на третия помощник-капитан и се обърна към свързочния офицер, който се приближи до него и му подаде съобщение. Капитанът го прочете и по лицето му се изписа питащ израз.

— Намери господин Пит и му кажи да дойде на мостика — нареди той на един матрос, който зяпаше прехласнат гледката навън.

Пит и Кели не отделиха време, за да наблюдават подводния пейзаж. Те все още се намираха в канцеларията на корабния домакин и се запознаваха с личните досиета на екипажа. Когато му бе съобщено, че капитанът иска да го види, Пит остави Кели и тръгна към мостика. Едва пристъпил вътре и Болдуин му връчи съобщението.

— Какво ще кажете за това? — попита го той.

Пит прочете съобщението на глас.

— „Уведомяваме ви, че труповете на водолазите, инспектиращи дъното на вашия кораб, бяха намерени вързани за пристанищните пилоти под повърхността на канала. Първоначалното разследване сочи, че те са били убити от лице или лица, засега неизвестни, които са ги нападнали в гръб, като острието на ножа е пробол сърцата им. Очакваме Вашия отговор.“

Съобщението беше подписано от детектив лейтенант Дел Картър от полицейското управление във Форд Лодърдейл.

Пит изведнъж бе обзет от вина, чувствайки, че именно той несъзнателно беше пратил Франк и Карълайн на смърт.