Клайв Къслър - Възкръсналите

— Ако поискате да повредите евакуационната система, какво бихте направили?

— Доста невесела мисъл.

— Трябва да предвидим всички вероятности.

О’Мали се почеса по главата.

— Ами бих повредил въздушния ежектор.

— Ще ви бъда признателен, ако вие и екипът ви проверите много внимателно дали е бърникано някъде в тази система — препоръча Пит.

О’Мали го погледна с полуотворени очи.

— Не бих допуснал небрежна проверка на нещо, от което зависи живота ми.

Джордино съсредоточено оглеждаше ноктите на едната си ръка, когато подхвърли:

— Надявам се да не бъдат изречени някога по-искрени думи.

Палубните моряци прибраха котвените въжета, навити на борда на „Голдън марлин“, секунди преди десните подрулващи устройства да бъдат задействани и подводната лодка започна да се оттласва странично от дока. Над хиляда души бяха дошли на пристанището, за да наблюдават първото отплаване на първата подводна туристическа лодка. От един подиум губернаторът на Флорида и други официални лица и знаменитости държаха шаблонни речи. Оркестърът към университета във Флорида засвири потпури от морски звуци, последван от карибски оркестър. Когато подводният съд се отдалечи от кея, към двата оркестъра се присъедини и оркестърът на подводната лодка и заедно те засвириха традиционната при отплаване песен „Докато се срещнем отново“. Знаменца и конфети се посипаха върху пътници, изпращачите помахваха с ръце и викаха. Беше трогателна сцена. Пит се удиви, като видя колко много жени изтриваха сълзите си. Дори Кели беше видимо развълнувана от виковете „Бон воаяж!“ 5 5 На добър път! (фр.). — Б.пр. .

Пит не мерна никъде водолазите. Опитите му да се свърже с капитан Болдуин на мостика бяха безрезултатни. Той се разбунтува вътрешно, но нямаше начин да спре кораба да отплава.

Подводната лодка още беше в пристанищния канал на път към откритите сини води край Флорида, когато пътниците бяха помолени да се съберат в театралната зала, където старшият помощник-капитан Пол Конрад ги запозна с подводната туристическа лодка и начина на действие на системите за евакуация. Кели седеше най-отпред от едната страна на залата, а Пит — най-отзад от другата страна. На борда имаше шест семейства от чернокожи, но никой от мъжете не приличаше на Оно Канай. Когато Конрад свърши, прозвучаха няколко гонга и пътниците бяха поведени към отсеците за евакуиране.

Джордино заедно с инспекторите търсеше взривни устройства или признаци на повредени съоръжения, а Пит и Кели помагаха на корабния домакин да проверява поименно и да настанява пътниците в каютите им. Проверката ставаше бавно. До обяд едва бяха преполовили списъка само на пътниците, а оставаше и този на екипажа.

— Започвам да се съмнявам, че той е на борда — въздъхна уморено Кели.

— Освен ако не се е промъкнал без билет — каза Пит, оглеждаше снимките на пътниците, направени от корабния фотограф при качването им на борда. Той вдигна една от снимките към светлината и се вгледа в лицето. После я подаде на Кели.

— Да ти се струва познато?

Тя се вгледа продължително в снимката, прочете името и се усмихна.

— Приликата е голяма, само че този господин Джонатан Форд е бял.

Пит сви рамене.

— Така е. Е, значи сме отново в изходна позиция.

В четири часа следобед по високоговорителите се разнесе мелодия. Това беше сигнал, че лодката започва да се спуска под вода. Всички пътници се втурнаха да си намерят столове до илюминаторите. Не се усети никаква вибрация или намаляване на скоростта, когато подводният съд бавно започна да се спуска под повърхността. Морето като че ли се надигаше, докато лодката слизаше сред водовъртеж от въздушни мехурчета, които бързо изчезнаха, когато яркото слънце и небе се превърнаха в тъмносиня бездна.

Магнитохидродинамичните двигатели работеха безшумно и без вибриране. Освен водата, минаваща покрай илюминаторите, пътниците не виждаха никакво друго движение навън. Регенераторите на въздух отнемаха въглеродния двуокис и вкарваха чист въздух в подводницата.

Въпреки че отначало имаше малко за гледане, пътниците бяха погълнати от различния свят, който се разкриваше пред очите им. Скоро започнаха да се появяват и риби, които почти не проявяваха интерес към огромния съд, нахлуващ в царството им. Ярко оцветени риби във фосфоресциращо пурпурночервено, жълто и оранжево, минаваха покрай илюминаторите. Обитателите на солената вода бяха далеч по-смайващи от живеещите в сладководните езера и реки. Скоро и те се изгубиха над подводницата, спускаща се все по-надолу.