Клайв Къслър - Възкръсналите

— Само един човек не е в състояние да извърши всичко това — изрази съмнението си Пит.

— Канай невинаги работи сам. Затова предупреждавам теб и Ал да бъдете нащрек всяка секунда, докато сте на борда на „Голдън марлин“.

— Ще следим зорко всяко подозрително поведение на членовете на екипажа.

— Най-добре гледайте да не изпускате от очи Оно Канай.

— Не те разбирам — почуди се Пит.

— Неговото его е прекалено голямо. Той няма да остави работа като тази на подчинените си. Бъди сигурен, че сам ще я свърши.

— Поне знаеш ли как изглежда?

— И ти трябва да знаеш, срещал си го.

— Срещал съм го? Къде?

— Току-що получих съобщение от полицейските следователи в Ню Йорк. Оно Канай е пилотът на стария самолет, който се опита да те убие във въздуха.

„Голдън марлин“ не приличаше на нито един от строените някога туристически лайнери. Подводният съд нямаше палуби за разходки, нито балкони пред каютите, нито димоходи или газоходи. Заоблената му надстройка беше покрита с редици от големи, кръгли илюминатори. Единствените изпъкнали форми бяха една заоблена като кубе структура над носовата част, предназначена за командния мостик, и друга, висока, във вид на перка, на кърмата, където се помещаваха луксозен общ салон и казино, които се въртяха около неподвижни илюминатори.

Дълъг 122 метра и широк 12 метра, подводният съд беше от класа на повечето по-малки луксозни туристически лайнери, които плаваха по море. Доскоро подводните екскурзии се извършваха с малки подводници, които имаха ограничена дълбочина на потапяне и далечина на плаване. „Голдън марлин“ щеше да внесе промяна в историята на морския туризъм. С автономните си двигатели, построени от доктор Еган, тя можеше да плава през Карибско море на дълбочина до 300 метра в продължение на две седмици, преди да влезе в пристанище за дозареждане с гориво и продоволствия.

Като се приемеше неутолимата страст на хората към активна почивка, океанският туризъм се разрастваше все повече и повече. Сега, с подводен туристически лайнер, хоризонтът за подводно пътуване беше на път да се разшири безмерно.

— Колко е красива! — възкликна Кели, застанала на кея в ранното утро и вперила поглед в уникалния подводен съд.

— Само дето златото 4 4 В превод името „Голдън марлин“ означава „Златната марлин“, а „марлин“ е вид голяма океанска риба. — Б.пр. й е малко в повече — смотолеви Джордино, като намести слънчевите си очила така, че да не улавят отражението на изгряващото слънце в стъклата на надстройката.

Пит мълчаливо оглеждаше безшевната форма на титановия корпус. За разлика от другите морски съдове, никъде не се виждаха листове или нитове. Голямата туристическа подводница беше чудо на морската технология. Той се възхищаваше на изработката, когато един корабен офицер се приближи до него от подножието на трапа.

— Извинете, вие ли сте хората от НЮМА?

— Да, ние сме — потвърди Джордино.

— Аз съм Пол Конрад, старши помощник-капитан. Господин Лаш уведоми капитан Болдуин, че ще пътувате с нас. Имате ли багаж?

— Да, само ръчен — отговори Кели, очакваща с нетърпение да разгледа вътрешността на лодката.

— Госпожице Еган, вас ще настаним в самостоятелна каюта — каза любезно Конрад. — А вие, господин Пит и господин Джордино, ще делите една каюта в жилищните помещения на моряците.

— Близо до момичетата, които танцуват в театъра ли? — попита Джордино със сериозно лице.

— Де такъв късмет! — засмя се Конрад. — Моля, последвайте ме.

— Ще ви настигна след минута — каза Пит, след което се обърна и тръгна по кея към една стълба, водеща към водата.

Мъж и жена в мокро подводно облекло проверяваха водолазната си екипировка, преди да слязат по стълбата във водата.

— Вие ли сте екипът, който ще проверява дъното на корпуса? — попита ги той.

Висок, слаб мъж с приятно лице, го погледна и му се усмихна.

— Да, ние сме.

— Името ми е Дърк Пит. Аз бях този, който препоръча вашите услуги.

— Франк Мартин.

— А дамата?

— Съпругата ми Карълайн. Мила, това е Дърк Пит от НЮМА. На него трябва да благодарим за тази работа.

— Приятно ми е — каза красивата блондинка, чиято фигура привлекателно изпълваше мокрото подводно облекло.

Пит пое ръката й и се изненада от здравото й ръкостискане.

— Сигурен съм, че сте много веща в гмуркането.

— Правя това от петнайсет години.

— И то не по-зле от всеки мъж — добави с гордост Мартин.

— Можете ли да ни кажете какво точно да търсим? — попита Карълайн.