Клайв Къслър - Възкръсналите

— Няма какво да го увъртам — отвърна Пит. — Търсете всякакъв вид тяло, закрепено за корпуса, и най-вече взривно устройство.

Мартин не се смути.

— И ако намерим?

— Ако намерите едно, ще намерите и още. Не ги докосвайте. Ние ще уредим пристигането на екип по подводни подривни работи, за да ги обезвреди.

— А кого трябва да уведомим?

— Капитанът на подводницата. На този етап това ще е негова отговорност.

— Беше ми приятно, че се запознахме, господин Пит — каза Мартин.

— На мен също — добави Карълайн с очарователна усмивка.

— Късмет! — пожела им сърдечно Пит. — Ще направите този ден мой, ако не откриете нищо.

Още преди той да стигне до трапа, Мартинови бяха под водата и се спускаха под корпуса на „Голдън марлин“.

Старшият помощник-капитан преведе Кели през разкошен солариум, след което двамата се качиха с остъклен асансьор, гравиран с тропически риби, до палубата, където я въведе в удобна каюта. После заведе Пит и Джордино до по-малка каюта в жилищните помещения на моряците, намиращи се под пътническите палуби.

— Бих искал да се видя с капитан Болдуин възможно най-скоро, когато му е удобно — каза Пит.

— Капитанът ще ви очаква за закуска в офицерския стол след половин час. Офицерският състав и екипът от инспектори от корабостроителницата, който дойде на борда късно снощи, също ще бъдат там.

— Искам и госпожица Еган да присъства — каза Пит с официален тон.

Конрад се притесни, но бързо се окопити.

— Ще попитам капитан Болдуин дали ще разреши дама да присъства на събранието.

— Тъй като лодката нямаше да съществува, ако не беше гениалният ум на баща й — намеси се Джордино, — мисля, че е редно да бъде и тя.

— Сигурен съм, че капитанът ще се съгласи — рече някак припряно Конрад и побърза да излезе от каютата, като затвори вратата след себе си.

Джордино огледа оскъдно обзаведената и тясна като килер кабина и подметна:

— Имам чувството, че не сме желани тук.

— Желани или не — отвърна Пит, — трябва да осигурим безопасността на лодката и пътниците й. — Той бръкна в платнения си дълбок сак и подаде на Джордино портативна радиостанция. — Да се свързваш с мен, ако откриеш нещо, както и аз с теб.

— Откъде започваме?

— Ако искаш да изпратиш този плавателен съд на дъното и всеки на борда му, какво би направил?

Джордино се замисли, после отвърна:

— Ако съм се измъкнал безнаказано от пожар на „Емърълд долфин“, може би ще опитам същата игра отново. Но, ако искам да го пратя на дъното без шум и врява, ще взривя или корпуса, или баластните цистерни.

— Същото си помислих и аз. Тогава започни с този сценарий и претърси кораба за експлозиви.

— А ти какво ще търсиш?

Пит се усмихна, но усмивката му не беше весела.

— Мъжът, който ще запали фитила.

Ако Пит е очаквал капитанът на „Голдън марлин“ да е модел за добронамерено съдействие, то много се лъжеше. Капитан Морис Болдуин беше човек, който вървеше по права линия и никога не се отклоняваше. Той управляваше образцов във всяко отношение кораб и нямаше намерение външни лица да се качват на борда и да нарушават установения от него ред. Единственият му дом беше корабът, на който служеше. Ако имаше съпруга, а той нямаше, или дом, което за него беше губене на време, той щеше да се чувства като стрида без черупка.

Лицето му представляваше строга маска — червендалесто и винаги свъсено неприветливо. Мънистените му очи с цвят на тъмен орех и с тежки клепачи гледаха изпод неподвижни и събрани вежди. Единствено сребристата му, гъста като грива коса, му придаваше вид на изискан човек с власт. Беше широкоплещест като Джордино, но с цели двайсет и пет сантиметра по-пълен в кръста от него. Той забарабани с пръсти по масата в офицерския стол и загледа втренчено Пит, който издържа на погледа му, без да мигне.

— Значи казвате, че корабът е в опасност?

— Да. Същото казват и адмирал Сандекър, и още няколко високопоставени служители от ФБР и ЦРУ.

— Глупости! — възрази отчетливо капитанът, като свали ръце от масата и стисна страничните облегалки на стола си до побеляване на кокалчетата им. — Само защото един от нашите лайнери е претърпял злополука, не значи, че същото чака и нас. Тази лодка е напълно безопасна. Лично аз съм проверил всеки сантиметър от нея. По дяволите, та аз дори надзиравах строежа й! — Той огледа раздразнен седящите около масата Пит, Джордино и екипа от четирима мъже, изпратен от корабостроителницата. — Правете каквото смятате за нужно, но ви предупреждавам да не се месите в работата на тази лодка по време на плаването, иначе, кълна се, ще ви сваля на първото пристанище, независимо какво порицание ще получа след това от управата.