Ранд О’Мали, не по-малко груб от Болдуин, се усмихна злобно и рече:
— Като ръководител на инспекторския екип, ви уверявам, капитане, че няма да застанем на пътя ви. Очаквам от вас обаче да ни съдействате, ако се натъкнем на проблем с някоя от системите за безопасност.
— Търсете каквото искате — смотолеви Болдуин. — Уверявам ви, че няма да намерите нищо, застрашаващо този плавателен съд.
— Предлагам да изчакате да получим доклада от водолазите, които проверяват външната долна част на корпуса.
— Не виждам причина да чакам — отвърна остро Болдуин.
— Има вероятност те да намерят чужди тела, закрепени за дъното на корпуса.
— Това е действителният живот, господин Пит — заяви с безразличие Болдуин, — а не някаква измислена приказка по телевизията.
В продължение на близо половин минута настъпи тишина, пълна тишина. След това Пит стана, подпря ръце на масата и с лека ледена усмивка заби поглед в Болдуин.
Джордино разпозна признаците. Започва се, помисли си той. Добрият ми Пит. Дай му да се разбере на тази арогантна мижитурка.
— Изглежда, нямате никаква представа каква опасност е надвиснала над вашата лодка — заговори сериозно Пит. — Аз съм единственият от присъстващите тук свидетел на невъобразимото опустошение, което причини пожарът на „Емърълд долфин“. Видях да умират стотици мъже, жени и деца, някои да изгарят живи в адски мъки, други да се давят, преди да успеем да стигнем до тях. Морското дъно е осеяно с кораби, чиито капитани са си мислили, че са непобедими и имунизирани срещу катастрофи. Вземете „Титаник“, „Лузитания“, „Моро Касъл“ — техните капитани пренебрегнаха знаменията и признаците на опасност и платиха скъпо. Когато опасността надвисне, капитан Болдуин, а тя със сигурност ще надвисне над тази лодка и всички на борда й, тя ще се стовари с мълниеносна скорост и нито вие, нито някой от екипажа ви ще успее да реагира навреме. Ще дойде най-внезапно от посока, от която изобщо не сте очаквали. Но тогава ще бъде много късно. „Голдън марлин“ и всички в нея ще загинат и тяхната смърт ще легне като тежък товар на раменете ви.
Пит замълча и се изправи.
— Хората, решени да разрушат кораба ви, са несъмнено на борда и се представят за някои от офицерите, матросите ви или може би сред пътниците ви. Схващате ли картинката, капитан Болдуин? Схващате ли я?
Колкото и странно да беше, този път Болдуин не кипна. Лицето му беше безизразно, без следа от някакво чувство. Той отговори ясно и кратко:
— Благодаря ви, господин Пит. Ще взема предвид думите ви — после стана и се запъти към вратата. — Благодаря ви, господа. Ще отплаваме точно след трийсет и седем минути.
Когато в стаята останаха само Пит, Джордино и О’Мали, Джордино се облегна назад и непочтително кръстоса крака върху заседателната маса.
— „Ще отплаваме точно след трийсет и седем минути“ — имитира той Болдуин. — Ама че взискателен човек!
— Направен е от оборски тор и цимент — подметна О’Мали.
На Пит мигом му хареса този мъж, както и на Джордино.
— Надявам се да ни вземете по̀ на сериозно от капитан Болдуин — каза той.
О’Мали се захили, показвайки всичките си зъби.
— Ако сте прав, а аз не се съмнявам в това, нямам намерение да умирам в тази екстравагантна щуротия.
— Май не ви харесва много тази лодка — отбеляза развеселен Пит.
— Прекалено претрупана конструкция — изсумтя мъжът. — Повече разноски и проекти са хвърлени за пищното й обзавеждане, отколкото за основните инженерни системи. Независимо дали е преминала успешно изпитанията в море, или не, няма да се изненадам, ако се спусне под вода и повече не се издигне.
— Не знам защо, но не ми е приятно да чувам подобни изявления от експерт по корабостроене — измърмори Джордино.
Пит скръсти ръце пред гърдите си.
— Главното ми безпокойство е, че бедствието ще бъде причинено от човешка ръка.
О’Мали го погледна.
— Знаете ли на колко места някой луд може да постави взривно вещество, за да потопи това корито?
— Ако лодката се спусне дълбоко под водата, пробив на всяко място по корпуса ще свърши тази работа.
— Както и пробив в баластните цистерни.
— Нямах време да изуча подробно плана и техническите характеристики на лодката, хвърлих им само бегъл поглед снощи — каза Пит. — Но трябва да има подводна система за евакуиране.
— Има — отвърна О’Мали, — и то добра. Вместо в спасителни лодки, пътниците влизат в предназначените за тях аварийни отсеци, които побират петдесет души. После входните им врати се затварят херметически. В същото време външните врати се отварят, в ежекторните системи се вкарва въздушен поток и тогава отсеците се откачат от подводницата и се издигат на повърхността. Уверявам ви, системата е много ефикасна. Знам това, защото бях консултант на проекта й.
Читать дальше