Клайв Къслър - Възкръсналите

— Как сте оцелели вие и доктор Еган толкова дълго, след като сте напуснали компанията?

— Защото мъжът, който ръководи операциите на компанията, ни остави сами, планирайки да открадне формулата за маслото и проектите на магнитохидродинамичния двигател на Елмор при първия удобен за него случай.

— А защо е чакал двигателите на доктор Елмор да бъдат усъвършенствани и монтирани на „Емърълд долфин“?

— За да разрушат кораба и да стоварят вината върху двигателите — поясни Томас. — Като опетнят репутацията за надеждност на двигателите, те ще обезсърчат купувачите и така ще могат да откраднат патента на безценица.

— Но пожарът не е започнал от машинното отделение.

— Така ли? Не знаех — почуди се Томас. — Ако сте прав, тогава единственото ми предположение е, че операцията да се опожари кораба по някакъв начин се е объркала, не е вървяла по план. Но това е само предположение.

— И то може би вярно — съгласи се Пит. — Ние открихме запалителни средства в параклиса на кораба, където според екипажа е възникнал пожарът. Те може би са били определени да се запалят последователно, като се започне от машинното и се стигне до горните палуби, докато последните бъдат възпламенени в параклиса. Но, както вие предположихте, нещо се е объркало.

Пит не го изрече, но разбра, че неуспелият опит да бъде хвърлена вината за бедствието върху двигателите, е друга причина корабът да бъде потопен преди официалното разследване.

Томас сниши глас, когато пак заговори и Пит едва го чуваше.

— Надявам се и се моля само те да не се опитат да извършат същото престъпно деяние като с „Голдън марлин“.

— Имате предвид новата луксозна подводница, конструирана като подводен туристически кораб ли?

— Да. Тя ще предприеме първото си плаване след два дни.

— Защо си толкова загрижен за това? — поинтересува се Кели.

Томас я погледна.

— Нима не знаеш?

— Какво да знае? — попита Пит.

— „Голдън марлин“ е собственост на морските туристически линии „Блу сийз“. Двигателите, които двамата с Елмор конструирахме, са монтирани и на нея.

Пит веднага уведоми адмирал Сандекър, който изпрати реактивен самолет на НЮМА да го вземе от аеродрума „Джийн Тейлър“. По обратния път покрай реката Кели форсира още повече колата и стигна минути преди самолетът да се приземи. Тя настояваше, че може да бъде полезна и никакви възражения от страна на Пит не бяха достатъчно основателни, за да я отклонят от намеренията й да се качи на самолета и да го придружи до Вашингтон.

Джордино и Руди Гън чакаха край пистата на летището на Лангли, когато самолетът зарулира и спря. Те бързо се качиха на борда и самолетът отново излетя — за Форт Лодърдейл, Флорида, където се намираше корпоративното главно управление на морските туристически линии „Блу сийз“. Гън беше уредил за придвижването им един линкълн и само минути след кацането на реактивния самолет, с Джордино на волана, те поеха към пристанището.

Сградата на „Блу сийз“ се издигаше на 275 метра над брега на остров, където домуваха корабите на фирмата. Отвън конструкцията имаше формата на гигантски ветроход. Външните асансьори се движеха в огромна шахта, наподобяваща мачта. Самата сграда, построена предимно от стъкло, се извиваше като гигантско ветрило. Стъклата бяха сини, като централната стена представляваше опънато бяло платно, което можеше да издържа на вятър, духащ със скорост 240 километра в час. Долните четирийсет етажа поместваха кабинетите на дружеството, а горните петдесет бяха оборудвани като хотелски стаи, където се настаняваха пътниците, преди да се качат на туристическите кораби.

Джордино навлезе в подземен тунел, който минаваше под водата и отвеждаше към огромното здание на острова. Едно пиколо пое колата, а те се качиха в един от външните асансьори и пропътуваха три нива нагоре до главното фоайе, разположено под атриум, издигащ се на двеста метра в средата на административните и хотелските етажи. Секретарката на корпоративните директори на „Блу сийз“ ги чакаше и ги поведе към частен служебен асансьор, който ги качи до дирекцията на четирийсетия етаж. Президентът на морските туристически линии, Уорън Лаш, стана и заобиколи бюрото си, за да ги посрещне.

Руди Гън ги представи и всички седнаха.

— И тъй — започна Лаш, висок мъж с прошарена коса и с тегло малко над нормата. Нищо чудно да е играл футбол в колежа. Имаше тъмнокафяви очи, които се местеха от Пит към Кели, към Джордино, към Гън и обратно като панорамна камера, заснемаща живописен пейзаж, — защо е всичко това? Адмирал Сандекър доста настоятелно ми нареди по телефона да отложа отплаването на „Голдън марлин“.