— Аз обясних на Дърк как двигателите на татко бяха в състояние да използват морската вода като източник на гориво, което създава енергиен източник за подаване на водата през подрулните устройства — вметна Кели.
— Колкото и революционна да беше тази идея — продължи Томас, — първите двигатели не функционираха както трябва и прегаряха от изключително високата степен на триене. Започнах да работя с Елмор, за да разрешим този проблем. Двамата създадохме нова формула за масло, което не се влияе от силното загряване и триене. Това ни отвори път за двигатели, които могат да работят безкрайно без аварии.
— Значи вие двамата сте разработили супермасло — каза Пит.
— Да, може и така да се каже.
— Какво ще е неговото предимство, ако се използва за двигатели с вътрешно горене?
— На теория с един автомобилен двигател може да се изминат три милиона и двеста километра, преди да се наложи ремонт на някоя от вътрешните му части — отговори прозаично Томас. — Свръхмощните дизелови двигатели са в състояние да работят ефективно шестнайсет милиона километра. Самолетните реактивни двигатели имат още по-дълъг живот и по-малко поддържане. Същото се отнася и за всяко промишлено превозно средство — от подемните до земекопните машини.
— Да не говорим за корабните двигатели — добави Пит.
— Докато новата технология за енергия се усъвършенства дотам, че да не зависи от сглобяемите детайли — каза Томас, — нашата формула, която ние с Елмор на шега нарекохме „Слик шейсет и шест“, ще има огромно значение за всеки механичен източник на мощност, който зависи от смазочно масло.
— Колко скъпо е то за пречистване и производство?
— Ще повярвате ли, че е с три цента за галон повече от обикновеното смазочно масло?
— Не мога да си представя, че петролните компании ще се зарадват особено на вашето откритие. Те също ще загубят милиарди долари, ако не и много повече, за двайсет години. Освен, разбира се, ако не купят формулата ви и сами не я изтъргуват.
Томас бавно поклати глава.
— Това никога няма да се случи — заяви той решително. — Елмор изобщо не възнамеряваше да спечели дори един дайм. Той щеше да даде формулата на света безплатно и най-безкористно.
— От това, което ми казахте, си вадя заключението, че формулата е наполовина ваша. Вие също ли сте съгласен да я предадете за общото благо?
Томас се изсмя тихичко.
— Аз съм на шейсет и пет години, господин Пит. Имам диабет, остър артрит, наличие на прекомерно желязо в организма, болест, наречена хемохроматозис, и рак на панкреаса и черния дроб. Ще бъда късметлия, ако продължа да ходя по тази земя още пет години. Какво да правя с един милиард долара при това положение?
— О, Джош — възкликна отчаяно Кели, — никога не си споменавал за…
Той се пресегна и я потупа по ръката.
— Дори баща ти нямаше никаква представа. Никой не знаеше, сега го признавам за първи път, защото вече няма значение. — Томас замълча и вдигна бутилката с вино. — Още една чаша, господин Пит?
— Засега не, благодаря ви.
— А ти, Кели?
— Да, ако обичаш. След това, което каза, ми е нужен кураж.
— Виждам, че имате силна охрана — отбеляза Пит.
— Да — потвърди Томас, — животът ни с Елмор много пъти беше застрашаван. Веднъж бях ранен в крака, когато един крадец се опита да се промъкне в лабораторията.
— Някой се е опитал да открадне формулата ви?
— Не само един, а цял промишлен конгломерат.
— Знаете ли кой точно?
— Същата корпорация, която изхвърли Елмор и мен след двайсет и пет години всеотдайна работа.
— И двамата сте били уволнени?
— Тогава татко и Джош все още работеха върху усъвършенстване на формулата за масло — поясни Кели. — Директорите на компанията преждевременно започнаха да кроят бъдещи планове за производство на супермасло и да го продават с цел да получат огромни облаги.
— Елмор и аз не бяхме чули за това — каза Томас. — И двамата бяхме на мнение, че то е изключително жизненоважно за доброто на хората, за да бъде продавано само на онези, които могат да си го позволят. Директорите постъпиха глупаво, като си помислиха, че другите им химици и инженери разполагат с достатъчно данни, за да го произвеждат сами и ни връчиха заповеди за уволнение, като ни заплашиха, че ще ни гонят до дупка, ако се опитаме сами да завършим експеримента. Освен това ни заплашиха с физическо насилие и смърт. Ние обаче продължихме въпреки всичко.
— Вярвате ли, че бившата ви компания се е опитала да ви убие и открадне формулата? — попита Пит.
Читать дальше