Клайв Къслър - Възкръсналите

— Същият ли ръководител на специални проекти към НЮМА спаси две хиляди и петстотинте души на борда на „Емърълд долфин“, изследователския ви кораб от разрушение и живота на децата с физически увреждания в Ню Йорк вчера по време на въздушната битка?

— Да — отвърна с гордост Сандекър. — Името му, както вече знаете, е Дърк Пит.

Жена от последния ред извика високо въпроса си:

— Мислите ли, че има връзка…?

— Не, не мисля — прекъсна я Сандекър. — И моля ви, не ме питайте повече по този въпрос, тъй като не съм разговарял с господин Пит след станалото и знам само онова, което четох във вашите вестници и видях в новинарските ви емисии по телевизията. — Той замълча, отстъпи назад и вдигна ръце. — Дами и господа, това е всичко, което знам. Благодаря ви за вниманието.

Когато адмиралът се върна в кабинета си, завари Хирам Йегър да го чака в преддверието. Коженото куфарче на доктор Еган стоеше на пода до стола му. Той се беше влюбил в старото куфарче и беше започнал да носи в него работа за вкъщи, тъй като беше по-широко и по-квадратно от другите. Йегър стана и последва Сандекър в кабинета му.

— Какво имаш за мен? — попита го адмиралът, докато сядаше зад бюрото си.

— Реших, че може да те заинтересуват последните данни от водолазната работа на ЦРУ по кораба на похитителите — каза той, като отвори куфарчето и извади една папка.

Сандекър повдигна докрай вежди и се вгледа в Йегър над очилата си за четене.

— Откъде си се сдобил с тази информация? ЦРУ още не ни е предоставило нищо. Знам със сигурност, че те са се спуснали при корабните останки… — Той замълча и погледна часовника си. — Преди десет часа.

— Ръководителят на проекта настоява да му се подават данни на всеки час. Може да се каже, че ние ще узнаем какво са открили те почти едновременно с тях.

— Ако научат, че нашата Макс е влязла тайно в техните файлове, доста ще си изпатим.

Йегър се усмихна лукаво.

— Повярвай ми, адмирале, те никога няма да узнаят. Макс получава данните от компютъра на спасителния кораб, преди те да бъдат криптограмирани и изпратени за анализ в главната им квартира в Лангли.

Сега Сандекър на свой ред се усмихна дяволито.

— Добре, казвай какво е открила Макс.

Йегър отвори папката и започна да чете.

— Корабът на похитителите е разпознат като четирийсет и един метров многоцелеви работен кораб с екипаж, построен в корабостроителницата „Хоган и Лашийр“ в Сан Диего, Калифорния. Предназначен е да обслужва офшорната петролна индустрия в Индонезия. Смята се, че е високоманеврен и бързоходен.

— Установили ли са кой е собственикът му? — попита Сандекър.

— Регистриран е към „Барак Ойл къмпъни“, филиал на „Колексико“.

— „Колексико“ — повтори като ехо Сандекър. — Мислех, че те вече не съществуват, откакто бяха купени.

— Ситуация, която не се хареса особено на индонезийското правителство, след като главният им източник на доходи от петрол изчезна.

— Кой купи „Колексико“?

Йегър се усмихна.

— Беше купена и разформирована от „Цербер корпорейшън“.

Сандекър се облегна назад, по лицето му се изписа самодоволен израз.

— Ще ми се да видя физиономията на Чарли Дейвис, като научи това.

— Няма да има директна връзка — поясни Йегър. — Собствеността на кораба изобщо не е прехвърляна. Проверката ми в собствената ни библиотека не откри никаква следа от кораба от 1999 година досега. Не съществува никаква вероятност похитителите да задържат някакво доказателство, водещо към „Цербер“.

— Аварийно-спасителната група от ЦРУ разпознала ли е някого от похитителите?

— Почти нищо не е останало от телата им за разпознаване, а охранителят на входа на лагуната е бил отнесен в морето от отдръпващия се прилив. Както Дърк предполага, вероятно по зъбите и пръстовите отпечатъци ще се окаже, че въпросните приятелчета са бивши бойци от Специалните сили, които са започнали да работят като наемни убийци.

— Нещо обичайно сред военните напоследък.

— За жалост повече пари се правят вън от армията, отколкото вътре в нея.

— Макс излезе ли с някаква теория за вероятните мотиви, подтикнали директорите на „Цербер“ да извършат такова масово убийство?

— Тя не може да създаде сценарий, който да е смислен.

— Може би доктор Еган е ключът — каза замислен Сандекър.

— Ще задам на Макс команда да се поразрови в живота на добрия доктор.

Йегър се върна в просторната си компютърна зала и седна пред клавиатурата си. Подаде команда, за да извика Макс и зачака, загледан в нищото, изображението й да се появи в холографна форма. След малко вдигна поглед към нея.